site.btaБосилеградското село Груинци – минало и настояще

Портал „Гласпресс” и Българската телеграфна агенция продължават да публикуват поредицата от 25 видео репортажа за миналото и настоящето на повечето босилеградски села. Сдружение „ГЛАС” – Босилеград реализира проекта „Традициите и обичаите на родния край” благодарение на Програмата за подкрепа на организации на българските общности на Министерството на външните работи на България.

Следващият репортаж е за родното село на Емануил Попдимитров – Груинци.

Село Груинци се намира на около 7 км източно от Босилеград, разположено на източните склонове на Милевска планина, от двете страни на река Студена (известна и като Груинска река) покрай границата с България. Селото граничи със следните населени места: Милевци на запад, Извор на юг, Босилеград на югозапад, а на изток и север достига до самата граница с България. След подписването на Ньойския договор границата разделя Груинци на две части, като махала Гелчина остава в България.

Груинци е планинско село с разпръснат тип застрояване. Надморската височина варира от 925 м в долината на река Студена до 1650 м в по-високите части. Селото включва махали, сред които Попов дол, Миленовци, Пърлюш, Бумбар, Костадинова махала, Баба Станкина махала, Село, Ковачева махала, Милкаше, Рекарци и Котараци.

Селото носи името си вероятно от своя основател – Дядо Груйо. Първите заселници са били привлечени от богатите пасища в района на Милевска планина. Въпреки че в самото село няма значителни старини, между селата Милевци и Груинци върху скала е открит древногръцки надпис „орос“ – граница, а в махала Пърлюш са намерени камъни, характерни за римски селища.

Първото писмено споменаване на Груинци датира от 1570 г. в турските регистри под името Груяновци, а през 1576 г. – като Груинча. През 1866 г. селото е регистрирано в Кюстендилската каза с 54 домакинства и 435 жители. След Освобождението през 1878 г. Груинци става част от община Извор в Изворска околия. Селото достига най-голямия брой на жителите си през 1957 година с 93 домакинства с 486 жители. В следващите десетилетия обаче започва демографски спад, като през 2022 г. населението намалява до 33 души.

Село Груинци е родно място на българския поет, писател, преподавател, философ, художник и полиглот Емануил Попдимитров. Той е шестото от единадесетте деца на свещеник Димитър П. Захариев и е роден на 23 октомври 1885 година в махала Село. През 1904 година завършва Кюстендилското педагогическо училище. Следва в София, Монпелие (Франция) и Фрибург (Швейцария). Работи като учител в с. Долна Лисина и Кюстендил. Впоследствие става преподавател в Софийския университет. Той е защитник на човешките и малцинствени права на своите сънародници. Историческата му заслуга е изваждането на проблемите от двустранните тогавашни българо-югославски отношения и поставянето им пред конгресите на европейските малцинства. На форума в Берн, Швейцария, през 1933 г. той заявява: „Аз си позволявам да привлека вашето внимание върху една категория малцинства, които са лишени от специалните грижи на Обществото на народите. Това са българските малцинства в Македония и Западните покрайнини на България....”, след което българите в Югославия получават статут на признато малцинство. Завършва жизнения си път през 1943 г. в София. Получава признание на значим творец и общественик в България.

Още през 1900 г. в селото е създадено училище. Днешната сграда на училището „Св. св. Кирил и Методий“ е построена през 1947 г. и е функционирала с прекъсвания, като в момента има само един ученик. Важна част от духовния живот на селото е църквата „Св. преподобна Параскева“, изградена през 1923/24 г. Според краеведа Александър Младенов, Груинци е дало на Босилеградско и други региони в бивша Югославия 46 просветни работници – учители, оставили принос в образователната система.

Днес село Груинци се изправя пред демографски и икономически предизвикателства. Въпреки това местните жители продължават да съхраняват културните и историческите традиции на селото. Макар и със затихващи функции, Груинци остава символ на богатото културно и историческо наследство на Босилеградския край.