site.btaБосилеградското село Горно Тлъмино – минало и настояще

Портал „Гласпресс” и Българската телеграфна агенция продължават да публикуват поредицата от 25 видео репортажа за миналото и настоящето на повечето босилеградски села. До този момент представихме селата Бранковци, Белут, Извор, Бресница, Горна и Долна Лисина, Ресен, Голеш и Бистър. До 17 февруари ще продължи поредицата от репортажи и за селата Караманица, Ярешник, Горно и Долно Тлъмино, Църнощица, Горна и Долна Любата, Дукат, Гложйе, Милевци, Груинци, Паралово, Рибарци, Радичевци и Райчиловци. Ще има репортаж и за самия Босилеград.

Сдружение „ГЛАС” – Босилеград реализира проекта „Традициите и обичаите на родния край” благодарение на Програмата за подкрепа на организации на българските общности на Министерството на външните работи на България.

Следващият репортаж е за село Горно Тлъмино.

Горно Тлъмино е едно от най-големите села в община Босилеград, разположено в долината на Голема река и на склоновете на планина Бела вода, която е дом на някои от най-високите върхове в региона като Чучулига, Еленишки рид и Тлъминска планина. Селото се намира на 30 км от Босилеград и се характеризира с релеф, включващ високи планински склонове и долини. Местоположението на Горно Тлъмино варира от 906 м до 1718 м надморска височина.

Селото е съставено от махали, разположени както в долината, така и на околните планински склонове. Районът на селото има географско положение, което е подходящо за земеделие и животновъдство. Южното му изложение и изворите с питейна вода са допринесли за развитието на селското стопанство през вековете.

Горно Тлъмино има история, която датира още от турския период. Селото се споменава за първи път в турските тефтери от 1570 г. като Горно Тмелино, а в регистъра на джелепите от 1576 г. се появява като Горно Тълмино. През 1864 г. селото е описано като господарско с 45 домакинства и 180 мъже, а в списъците за Кюстендилска каза от 1866 г. се отчита, че Горно Тлъмино има 62 домакинства и 479 жители. След Освобождението на България през 1878 г. селото става център на община и по-късно става част от община Бистър, а след Втората световна война влиза в състава на община Долно Тлъмино.

В исторически план Горно Тлъмино е било обитавано от българско християнско население, което е запазило традициите си.

На мястото „Св. Илия“ при сегашната черква, построена 1930 г., са намерени останки от кандила и малки кръстчета. Има и местност „Зидини“, но досега не е намерен нито един артефакт. Другата черква „Рождество на св. Богородица“ се намира в махалата Река. Има и оброчище в местността „Кръсто“ в махала Баратарци.

В селото е съществувала развита образователна структура, като първото училище започва да работи в края на 19-ти век, първоначално в частна къща. През 1893 г. с княжески указ са отпуснати средства за построяване на нова училищна сграда. След време селяните изграждат училище и в махалата Баратарци. През 1998 г. започва строеж на ново училище. Последните години поради намаляването на броя на учениците двете училища в Горно Тлъмино функционират само с по един ученик.

Демографския си разцвет селото има през 1953 г., когато е имало 160 домакинства и 892 жители. Оттогава броят на населението започва да намалява, като по последното преброяване през 2022 г. в Горно Тлъмино остават само 60 души. Тази демографска промяна е свързана с напускането на млади хора, които се преселват в по-големите градове в търсене на работа и по-добри условия за живот.

Основният поминък на местното население е било земеделие и животновъдство, но с времето с намаляването на населението селото е започнало да губи икономическото си значение. Историята на Горно Тлъмино е свързана и с рударството, което е било основен поминък на местните хора до идването на турците, които принудили жителите да се разселят по околните баири. Съществуват легенди, които разказват за процъфтяването на рударството в селото преди турската власт. През селото протича Голема река, която има силен наклон – 140 метра. Това привлече частни инвеститори, които с благословията на общинското ръководство успяха да построят няколко мини водноелектрически централи, които оставиха екологични последствия по протежение на цялата река до нейното вливане в Драговищица при село Рибарци. Рудникът в с. Караманица също влияе на природата и околната среда.

Днес Горно Тлъмино е едно от селата, които страдат от намаляване на населението и липсата на ученици. Въпреки това, то продължава да носи своето културно и историческо наследство.