site.btaАдвокат Йордан Маринов пред БТА: Опитваме се да научим децата си да са горди, че са българи, но и да уважават държавата, в която се намират

За първи път в Белгия бе отслужен Велик водосвет за Богоявление (Йордановден) на открито, а шестима мъже скочиха в река Лейе (Leie) край Дейнзе в опит да спасят кръста. Успява 36-годишният Томислав Рачев от Русе. Това разказа за рубриката „БГ Свят“ на БТА адвокат Йордан Маринов, организатор на инициативата. 

По думите му желаещите да се включат в обичая в началото били повече, но лошото време и непознаването на инфраструктурата в района ги отказало.

„Това е една много хубава българска традиция, празникът е свързан с доста позитивни емоции. Още като малък пазя много позитивни спомени от отбелязването на именни дни. Те са нещо много характерно за България. В Белгия например не е толкова популярно да се празнуват…“, разказа Маринов. 

Той споделя, че много се радва, когато хората се сетят за него и му честитят Йордановден. Добавя, че още от малък е бил запален по хвърлянето на кръста във вода, но досега не е имал възможност да се включи: „Откакто се помня винаги нещо уча, някакво допълнително образование, допълнителна диплома…“.

Преди три години решава да се запише. „Дядо ми беше Йордан, аз съм кръстен на него. Реших да се прибера в България с децата и да им покажа традицията за ваденето за кръста от ледени води, да доставя удоволствие на дядо ми, който живееше в едно градче в Северна България. Всичко беше резервирано, но за съжаление дядо ми почина няколко седмици преди това“, спомня си Маринов.

Въпреки това миналата година той започва да търси дали други сънародници в Белгия не организират отбелязване на Богоявление. „Оказа се, че не. За съжаление, това, което срещнах като реакции от хората, беше присмех. Казваха ми, че няма такова нещо в Белгия и не може да се направи. Тогава си казах – след като няма и не може, значи ще го направим възможно“.   

С организацията на празника Йордан Маринов се заема само две седмици по-рано. „Лошото в такива случаи е, че има няколко неща, които трябва да се намерят“, споделя Маринов. Едно от нещата е свещеник, а другото – подходящо място. 

Йордан се свързва с отец Стоян Бербатов, който отслужва Великия водосвет за Богоявление край Дейнзе.  

„Трудно беше да се намери подходящото място в толкова кратък срок. На много места отговориха със скептицизъм. Но в клуба, който намерихме, хората бяха много отзивчиви и позитивно настроени“, разказва той. 

В крайна сметка на празника присъстват между 85 и 100 души.

„Иска ми се хората да се мотивират за догодина. Да видят, че това е нещо сериозно, че не е някаква измислица или шега. Надявам се на повече интерес догодина“, споделя българският адвокат. 

„Бях много приятно изненадан от позитивната енергия, която се създаде около празника“, добави той и разказа: „Много хора ми споделиха, че са имали нужда от подобно нещо, от събиране на българи… Говорихме си, че може да организираме и други подобни събития“.

По думите му важна цел за организацията на празника на Йордановден в Белгия е била да се покаже на българските деца, че има такава традиция. „По този начин ги въвеждаме и им показваме нашите обичаи. Опитваме се да научим децата си да са горди, че са българи, но и да си дават сметка, че са в друга държава, която трябва да уважават. Да познават и двете култури, и да поемат позитивното и от двете“.  

Самият Маринов пази българските си език, култура и традиции чрез посещения на множество културни събития, организирани от общността ни в Белгия, както и чрез поддържането на връзка с други наши сънародници там. 

Той е в Белгия от 20 години, работи като адвокат там от 2011 г.: „В началото бях първият и единствен български адвокат тук“.

Заминава от България още като ученик, след това се записва в белгийски университет. „Всичко уж беше временно, но продължи… Накрая тук (в Белгия) се запознах със съпругата ми, оженихме се. Вече имаме и деца“, споделя той и разказва: „Жена ми е полякиня. Тя говори на децата на полски, аз им говоря на български, те ходят на училище на фламандски, пък ние с жена ми си говорим на френски помежду си“. 

На децата му обаче скоро предстои и българско училище.