site.btaБосилеградското село Голеш – минало и настояще

Портал „Гласпресс” и Българската телеграфна агенция продължават да публикуват поредицата от 25 видео репортажа за миналото и настоящето на повечето босилеградски села. Сдружение „ГЛАС” – Босилеград реализира проекта „Традициите и обичаите на родния край” благодарение на Програмата за подкрепа на организации на българските общности на Министерството на външните работи на България.

Следващият репортаж е за село Голеш.

Село Голеш, разположено на 48 километра южно от Босилеград, е едно от най-малките и най-отдалечени населени места в региона. Граничи със селата Жеравино на изток, Караманица на север и Р. Северна Македония на югозапад. Южно от махалата Село се простира Голешко поле, а останалите махали включват Крагуйска, Пресека и Чалминска. Селото е разположено на надморска височина между 1154 и 1466 метра и е под влиянието на планински климат с дълги и сурови зими.

Историята на Голеш е свързана с политическите промени на Балканите. С установяването на българо-турската граница през 1878 г. махалата Голеш се отделя от село Голема Църцория в района на Крива Паланка и постепенно се превръща в самостоятелно село в рамките на Княжество България. Впоследствие в резултат на промените в държавните граници селото преминава под различни юрисдикции: след Първата световна война и Ньойския договор (1918 г.) става част от Кралството на сърби, хървати и словенци. По време на Втората световна война отново е част от българската държава, но след приключването на войната преминава на югославска територия.

Промените през 1991 г., свързани със сръбско-македонската граница, изолират село Голеш, което води до намаляване на населението. Жителите напускат селото в търсене на по-добри условия за живот, а откриването на Граничния контролно-пропускателен пункт „Голема Църцория“ през 2011 г. не успява да обърне тенденцията.

Демографската ситуация в Голеш е следната: През 1880 г. селото има 20 домакинства и 130 жители, които през 1910 г. нарастват до 25 домакинства и 152 души. В средата на 20. век броят на жителите започва да намалява, като през 1953 г. са регистрирани 26 домакинства и 135 души. Към 2022 г. в селото са останали 16 жители, което поставя Голеш пред риск от обезлюдяване.

Първото училище в Голеш е открито през 1942 г. в частна къща, а осем души от селото са завършили висше образование като учители – принос, който подчертава ролята на образованието в развитието на региона. Черква в селото липсва, но параклисът е бил център на религиозния и социален живот, особено на празниците Гергьовден и Петровден. На 12 юли всяка година, по време на събора за Петровден, се събират преселници от България, Сърбия и Северна Македония, за да поддържат връзките помежду си и да съхранят културните си традиции.

Днес Голеш е изправено пред предизвикателства. Липсата на млади семейства, ограничената инфраструктура и трудните условия за живот създават несигурност за бъдещето на селото. Въпреки това неговата история, местоположение и културно наследство представляват потенциал, който може да бъде използван за съживяване на селото.