site.btaСело Извор – духовният и образователен център на босилеградско краище

Сдружение „ГЛАС” – Босилеград благодарение на Програмата за подкрепа на организации на българските общности на Министерството на външните работи на България финализира проекта „Традициите и обичаите на родния край”. По време на подготовката и изготвянето на видео репортажите из босилеградските села екипът на проекта измина над 500 км. предимно из планинските пътища на община Босилеград, направи над 80 интервюта с местни жители, засне часове суров материал, направени са много фотографии, записани са легенди и още много изненади, които предстоят да бъдат споделени.

От 16 декември чрез портал „Гласпресс” и Българска телеграфна агенция може да бъде проследена поредицата от 25 видео репортажа за миналото и настоящето на повечето босилеградски села.

Следващият репортаж е за босилеградското село Извор.  

Село Извор е разположено на 5 километра източно от Босилеград, на северозападните, западните и югозападните склонове на планината Рудина, както и по върховете на Милевска планина – Косматица, Колибски рид, Попова чука и Зла Рудина. Територията му обхваща изворищата на потоците Изворщица, Белутски дол и Сушица, простирайки се от двете страни на Студена река, непосредствено до границата с България. Селото граничи със следните населени места: Ресен на югоизток, Белут на югозапад, Груинци на северозапад и Босилеград на запад. На североизток в продължение на 6 километра граничи с България. Надморската височина на селото варира от 767 до 1242 метра.

Населението на село Извор традиционно е съставено от българи християни. Основните поминъци в миналото включват земеделие, животновъдство и овощарство, като планината Рудина предоставя условия за овцевъдство. Името на селото произлиза от големия карстов извор (дебит 17 л/сек) в центъра на селото, около който някога е имало около 30 къщи. В миналото по течението на извора са функционирали 11 воденици, а днес изворът осигурява водоснабдяването на Босилеград.

В село Извор има исторически останки: каменен мост, основи на сгради, керамични плочи и местности като Грамади, където са откривани следи от старинни постройки. В местността Славчето според преданията някога е имало крепост и голямо селище.

Центърът на Извор се отличава с църквата „Св. Троица“, построена през 1833 г., и Килийното училище – паметници на културното наследство. Църквата с площ от 702 кв.м е иконописана от Димитър Зограф от Самоковската школа и е служила на целия район.

Първото килийно училище започва дейност през 1833 г., а през 1901 г. е построено модерно училище, което впоследствие става осмокласно. Днес обаче сградите са изоставени и в руини.  Университетският професор Емануил Попдимитров започва своето образование именно в изворското килийно училище. През периода на Княжество и Царство България селото дава трима народни представители – адвокатите Атанас Стоянов и Ангел Тодоров, както и Стаменко Пашов.

За първи път селото се споменава в турски регистри от 1570 г. с 21 домакинства. През 1864 г. вече има 44 домакинства и 220 мъже, а към 1910 г. населението достига 636 души. Демографският максимум е отбелязан през 1953 г., когато в селото има 703 жители. Оттогава насам броят на населението намалява – според преброяването от 2022 г. в Извор живеят само 37 души. Обезлюдяването на Извор е резултат от множество фактори. Ньойският договор от 1919 г. разделя селото между България и Сърбия, като значителна част от обработваемите земи и гори остават в България. Икономическата миграция, социално-икономическите промени и урбанизацията допълнително ускоряват демографския спад.

Въпреки демографския спад и трудностите, с които се сблъсква селото, Извор има потенциал да се възроди чрез различни инициативи. Програмата за трансгранично сътрудничество между България и Сърбия е един добър шанс за позитивна промяна на селото. Един от ключовите фактори за бъдещето на Извор и босилеградско като цяло е устойчивото използване на природните и културни ресурси. Природните забележителности, както и запазените исторически паметници като черквата „Св. Троица“ и Килийното училище, могат да бъдат използвани за развитие на туризма. Възраждането на местната инфраструктура и подкрепата за образованието ще създадат основа за нови перспективи и за младите хора, които може би ще изберат да се върнат в родното си село. Съществува и възможност за развитието на земеделието и животновъдството, които традиционно са били основен поминък на местното население. 

В заключение село Извор има значителен потенциал, който може да бъде осъществяван чрез подкрепа за образованието, културния туризъм и възстановяване на традиционните поминъци. Тези усилия ще осигурят основа за възраждане на селото и ще допринесат за по-добро бъдеще на региона.