site.btaКогато бях на пет години, си помислих – ако се науча как се прави това вино, ще съм винаги щастлива, разказа в интервю за БТА Елена Брукс

Елена Голакова Брукс проявява интерес към виното, още когато е на пет години. По това време нейната майка работи във Винпром Лясковец и Елена също е там – в избата, около бъчвите и туристите. „Майка ми винаги имаше една бутилка старо вино, такова по-сладко и с по-висок алкохол, в хладилника и ми беше позволено съвсем мъничко да опитвам като малко дете, може би на четири-пет години. И като бях на пет години, си помислих – ако се науча как се прави това вино, ще съм винаги щастлива. Това бе първият път, в който си спомням, че имах интерес към виното“, разказа в интервю за рубриката „БГ Свят“ на БТА Елена Брукс. 

От Лясковец до Австралия

По-късно, когато вече е в училище и изучава английски език, Елена продължава да посещава избата – след училищните часове и по време на ваканциите. През 90-те години на миналия век там идват да правят вино и австралийски технолози. „Майка ми беше отговорна за тези хора. Аз бях доста млада тогава, но тя казваше: „Ела да превеждаш“. И с много малко английски език започнах да помагам и да превеждам на технолозите“, каза Елена.

Така малко по малко на нея ѝ се налага да научи езика на технологията и то на английски. „И с години го правех – помагах и превеждах“, добави тя. 

Докато един от технолозите не ѝ казва, че ако иска да учи технология на виното – трябва да отиде в Австралия. По-малко от година след този разговор, през 1998 година, Елена заминава, за да учи енология в Университета в Аделаида. „Този университет има невероятна програма за технология на виното, може би най-добрата в света. Аделаида е и центърът на винената индустрия в Австралия“, сподели тя. 

По думите ѝ, когато заминава от България за Австралия, ѝ е по-лесно, защото ѝ е любопитно и иска да научи повече за новата страна и хората там. 

„Хубаво беше, че бях млад човек – точно, когато си изграждаш характера за в бъдеще. Затова, когато младите хора пътуват, им е по-лесно, защото те още не са научили всичко за себе си“, разказа Елена и добави, че австралийците са различни хора, но не „толкова различни“. 

Нещото, на което тя е трябвало да се научи първите месеци в Австралия, е да бъде по-любезна: „Не, че не сме любезни в България, но го показваме по друг начин“. 

Мотивацията за собствено производство на вино в Австралия

Елена Брукс се дипломира през 2001 година и след това работи в различни винарни в Австралия, Италия и Испания. Мотивацията да започне собствено производство се корени във вкуса ѝ за вино по онова време. 

„Вината, които бяха модерни тогава в Австралия, не са нещо, което аз можех да пия – европеец, млад човек с по-женски вкус, а вината бяха високоалкохолни… не беше нещо, което на мен ми харесваше“, посочи Елена. 

Тя добави, че след като среща своя съпруг – Зар Брукс, чийто вкус също е бил ориентиран към европейските вкусове – това им помага в собственото производство: „Защото изведнъж имахме страхотни лозя, невероятен климат, невероятно качество, но имахме по-различен вкус и по-различен начин на ценене на вината“. 

В основата е качеството, а не традицията 

Относно производството на вино днес Елена разказа следното: 

„Има много нови методи за правене на вина сега, но това, което правим в Австралия, вече го има в Испания, в Италия. Ние, като австралийски технолози, работим навсякъде по света. И ни викат в различни изби, защото сме много ориентирани да правим добро качество от какъвто и сорт да е или в какъвто и район да сме. Защото не, че не уважаваме традицията, но избираме да не е традиционно, за да може да е качествено“, разказа Елена Брукс. 

Тя цитира и своя съпруг, който посочва, че „най-доброто нещо за един традиционен технолог е също и най-лошото“. Елена поясни, че най-доброто е, защото е традиция, но е и най-лошото, защото, когато е традиция, това не ти позволява да направиш най-правилното за определената година и вино. „Всяка година е различна и ние сме хора, които преценяваме и променяме начина на технологията спрямо нея“. 

Три проекта – три различни идеи

В своите три проекта за производство на вино обаче Елена Брукс влага различна философия: 

„Dandelion Vineyards“ са модерни вина за модерни хора. Тоест дори да използваме 100-годишни лозя, вината са правени за модерната храна, която имаме. Ние имаме вече храна, която е интернационална, не само в България, в Австралия също. Тя е комбинирана – може да е английска кухня с японски нюанси. Храната е толкова забавна, вълнуваща, и това се вижда навсякъде. Докато „Heirloom Vineyards“ – там философията е по-експериментална… А идеята при „Sister's Run“ е – добро качество на добра цена и всяка година трябва да е едно и също. Технологията трябва да променям всяка година, за да може наистина да правим виното такова, каквото е – пълно с плодове, с невероятен дъх…”, сподели Елена. 

Кралица на виното за 2021 година в Макларън Вейл, Южна Австралия

С вината, които създава, Елена печели множество международни награди. Една от тях обаче е по-специална за нея – когато през 2021 година е „коронована“ за кралица на виното в Макларън Вейл, Южна Австралия, където тя живее заедно със съпруга си и двете им деца и където се намира тяхната собствена изба. „Целият този район е невероятен, прие ме от 20-годишна и все едно съм живяла там, откакто съм родена, много хубави хора“, разказа Елена. 

По думите ѝ технологът, който направи най-доброто вино в Макларън Вейл, печели награда, която идва и с корона, а победителят се нарича крал или кралица на виното за определената година. 

„Идеята е, че, когато спечелиш – до следващата година трябва да правиш маркетинг на района. Преди три години аз взех короната и обиколих света с нея. Бяхме в Америка, в Канада, в Швеция, в Южна Корея дори, в Сингапур, навсякъде по света бях с короната и беше много забавно“, сподели Елена Брукс. 

Тя разказа защо всъщност тази награда е специална за нея:

„Спомням си, че бях може би на 23 години, тъкмо започвах да правя вина за моята компания и работех в една дегустационна в Макларън Вейл, собствениците на която същата година бяха спечелили короната. Аз си я слагах на главата и мечтаех един ден, като спечеля тази корона, че няма да я махна от главата си за 365 дни. Може би тя ми беше най-специалната награда, защото си спомням колко млада бях, когато си я заплюх“.

За България, връзката с българския език и бъдещите цели 

През октомври Елена Брукс бе в България заедно със своя съпруг и с двете им деца. На въпрос на БТА дали те имат интерес към българския език, Елена отговори положително: 

„Ние имаме двама синове – на 12 и на 14 години. И двамата говорят малко български език. А и те трябва да говорят, защото баба и дядо са при нас. И дори сега, когато сме в България, виждам как мъничкият си поръчва сам, когато сме в ресторант, и наистина му е интересно да говори на български. Големият се справя по-добре и разбира всичко, когато говорим на български език“, сподели Елена. 

Тя добави, че нейният мъж, който е австралиец, настоява в дома им да се говори на български език, колкото се може повече. А също така и имената на децата са български – по-големият се казва Енчо, а по-малкият – Тодор. 

Елена Брукс поясни, че идването им в България е поради две причини – едната е, за да видят роднините си, тъй като „семейството е това, което те прави човека, който си“. Другата причина е, за да презентират своите вина и да срещнат съмишленици от България: „Много е приятно да можем да видим хора с души като нашите. Във Велико Търново имахме дегустация на вино, както и две в София. Невероятно е да видим хора, които мислят по същия начин, по който и ние мислим“.

За финал на разговора Елена посочи, че тяхната цел сега е да образоват хората за вино: 

„Защото забелязвам, че не само в Австралия, но и по света – хората пият повече коктейли и други такива напитки, така че ние имаме мисия да образоваме. Да бъдем винени посланици“.