site.btaМного от децата в чужбина биха се върнали в България, посочи пред БТА Мирослава Михайлова-Бодлева, директор на училище „Слово“ в Ноймаркт

Много от децата в чужбина биха се върнали в България, но за това сме отговорни ние, родителите, да запалим пламъка и да го оставим да гори в децата ни. Това каза в интервю за рубриката „БГ Свят“ на БТА Мирослава Михайлова-Бодлева, директор на Българско неделно училище „Слово“ в германския град Ноймаркт. 

Тя сподели, че живее в Германия от дванайсет години, като в началото среща трудности с интегрирането. Впоследствие, след като децата ѝ се раждат, започва да се появява въпросът какво се случва с българския език, когато всичко е на немски. „Някак не допускам в главата си децата ми да не знаят родния си език, култура и традиции“, обясни директорът на „Слово“. 

По същото време българите в града започват да се увеличават, децата израстват заедно и така по думи на Бодлева постепенно се ражда идеята за училище, което „може да помогне нашите ценности да бъдат запазени“. 

За финалното решение допринася и преместването на учител от Нюрнберг в Ноймаркт: „Чрез нея и заради належащата тема решихме, че е време да направим първата стъпка“. Училището стартира като родителска инициатива на доброволни начела. В града се сформира Българско-културно сдружение „Слово“, което по-късно е и основател на едноименното училище. Началото на първата официална учебна година се поставя през 2023 година. 

Във връзка с въпроса с какви предизвикателства са се сблъсквали по пътя Бодлева обясни, че са срещнали затруднения в откриването на постоянно помещение, но все пак успяват да намерят подкрепа от община Ноймаркт, която им предлага реновирано помещение безплатно. 

Като друга трудност, пред която е трябвало да се изправят, тя посочи и липсата на учители. „Когато искаш да си към Министерството на образованието и науката (МОН), има изисквания. Едно от тях е всеки, който иска да преподава, да има педагогическо образование в България, което в малки общности в чужбина е голямо предизвикателство. Имаше и моменти, в които намирахме преподаватели, но много от тях не искаха да поемат и този ангажимент заради натовареното си ежедневие“, обясни директорът. 

Тя сподели, че препятствие пред училищата в чужбина се оказва и недостатъчното финансиране: „Финансирането от МОН е нещо много хубаво. За съжаление, не е в рамките, които покриват разходите в Германия. В даден момент ще е добре да се помисли за реалните разходи на училищата в чужбина. Проблемът е, че наистина е символично това, което получаваме, а изискванията, които трябва да покриваме, са много големи“. 

„Има много училища в Германия, които не са към МОН, защото финансирането е малко, а изискването за преподаване е непосилно, и предпочитат да обучават и възпитават децата на българщина дори на доброволен принцип, без да имат образование за учител. Някои от тях са вече 15 години с този метод. Има и големи училища в Германия, които са все още с това решение“, разказа още тя.

Директорът обясни, че през септември са имали възможност да се запознаят с други български училища в Германия на среща в Мюнхен по идея на Генералното консулство на България в града. „Много е важно да има една съвместна организация поне на територията на Мюнхен, а защо не и в цяла Германия, така че да се обменя информация и да си помагаме. Няма нужда да сме конкурентоспособни“, посочи Бодлева. 

Тя разказа и че когато са основали училището, са започнали със смесен клас от пет до тринайсетгодишна възраст. „Всички имаха горе-долу еднакъв старт, никой не се беше занимавал с български сериозно, затова не беше и трудно да се стартира“, допълни тя. Към днешна дата броят на учениците е около 35-40. 

Бодлева обясни, че често се налага да замества колегите си, а това, че няма педагогическо образование, не я спира: „Замествам занятията и работим напред, така че да постигаме целите, които сме си набелязали“. 

Учениците в училището са разпределени от първи (пет години) до четвърти клас (без възрастова граница). Изучаваните предмети са български език, история и география на България по адаптирани програми, одобрени от българското Министерство на образованието и науката.

От тази година има и предучилищна група, в която се приемат деца от четиригодишна възраст, където педагог обгрижва нуждите на децата под формата на игри, свързани с българската култура. 

Часа по обичаи, традиции и култура екипът приема за важна част от обучението, защото по думи на директора там децата успяват да се запознаят по-добре с корените си. „Имах час по обичаи, традиции и култура, където разказах за известните българи. Част от децата знаеха за някои от тях, други бяха впечатлени, тъй като ги чуваха за първи път. Това са малки моменти, в които успяваме да подтикнем пламъка в децата, за да видят, че България не е малка и не е маловажна“, сподели Бодлева. 

На въпроса с какви инициативи са се захванали тя спомена екскурзии, имащи за цел обединяването на семействата, учениците и училищния екип. Добави, че заедно с екипа обмислят на тези екскурзии да присъстват и лектори, които да изнасят лекции на родителите, докато децата се забавляват. „Всички работим съвместно, идеи се носят постоянно – тези, които е възможно, се опитваме да развием като първи, тези, които изискват повече време, остават за малко на заден план, докато дойде и техният ред“, каза училищният директор. 

Относно трудностите на двуезичната среда при децата тя сподели, че при по-големите ученици се забелязва напредък още първите две седмици, когато всъщност част от децата вече дори започват да четат на родния си език. „Децата много бързо започнаха да правят връзка между немската и българската граматика и така си обясняват по-лесно българската“, допълни Бодлева. 

За децата от предучилищната група тя поясни, че занятията са под формата на игра, „така че да се говори за българското, но децата да не се натоварват и да го приемат като някакво негативно изживяване“. По нейни думи големите минават на следващия етап по-бързо, докато на по-малките им трябва повече време. 

Тя приветства вкъщи да се говори на роден език: „Немския ще го научат в градината или в училището, не минавайте на немски вкъщи, оставете българския, той им е важен“. 

„Децата, които говорят на много езици, се развиват по различен начин. Повечето езици във всеки един момент ще бъдат от полза. В немската образователна система се учи и английски, както в България. Езиците никога не вредят, те отварят вратите към света. Опитваме се да покажем на децата, че още един език няма да им навреди, напротив – той ще помогне нататък, а и не се знае кога самите те ще решат да се върнат в България“, смята директорът на учебното заведение.

Относно важността да се знае родният език тя сподели история за дете, което дълго време отказва да стане част от училището в Ноймаркт. Когато става на 14 години и му се налага да си издаде лична карта в България, се прибира, но среща затруднения при попълването на документите. Тогава детето осъзнава значението на това да посещава българско училище. „Радва ни, че децата сами достигат до заключения“, каза Бодлева. 

Тя сподели и че в ежедневието им често се случват комични ситуации, защото голяма част от децата говорят на български с немски словоред. „Понякога се получават смешни ситуации. Стараем се да прекарваме хубаво времето си заедно, по възможно най-лекия начин – повече плакати и аудио-визуални материали, да не стоим в сухата материя“.

Директорът на „Слово“ обясни, че имат множество идеи, които тепърва да разгръщат. Понастоящем екипът се стреми да развие идеята за група по народни танци, която да се посещава както от ученици, така и от родители, но и от немци, които по думи на директора се интересуват от българската култура. 

Тя допълни и че се обмислят театрални събития, които да се организират на сцената в училището. 

За финал на разговора Бодлева приветства повече хора да направят крачката да посещават български училища, като по този начин българското да се постави в централна точка.