site.btaПроф. д-р Васфи Хатипоглу: За да се засили интересът към класическата музика, трябва да се повиши осведомеността на младото поколение

За да се засили интересът към класическата музика, трябва да се повиши осведомеността на младото поколение по въпроса. Това казва в интервю за БТА проф. д-р Васфи Хатипоглу, директор на Консерваторията в университета „Хаджъ Байрам Вели“, Анкара.

Проф. д-р Васфи Хатипоглу е роден в България. 

Той бе гост в пресклуба на БТА в Анкара на представянето на септемврийския брой на списание ЛИК „Великият бас Борис Христов“. 

Директорът на Консерваторията в университета „Хаджъ Байрам Вели“ каза, че Борис Христов е сравнително известен в Турция.

Пред БТА проф. Хатипоглу говори за трудностите, с които се сблъскват хората, занимаващи се с класическа музика в Турция, за реализацията на младите хора, занимаващи се с изкуство, както и по редица други въпроси.

Следва интервюто с директора на Консерваторията в университета „Хаджъ Байрам Вели“:

Проф. Васфи Хатипоглу, откога се занимавате с музика?

Занимавам се с музика от 7-8-годишна възраст. Баща ми свири на саз. Започнах да се занимавам с тази дейност под негово ръководство. Бил съм в различни музикални школи в родните ми места - Текирдаг и Чорлу. След това съм учил в гимназия за изобразително изкуство. Завършил съм университета „Улудаг“ – имам бакалавърска и магистърска степен степен от там. В университета „Гази“ придобих докторска степен. След това започнах да работя в университета „Гази“ (предишното му наименование), сега университетът се нарича „Хаджъ Байрам Вели“. Там придобих доцентска и професорска степен. По този начин продължава творческата ми дейност.

Има ли голям интерес сред младите хора в Турция към класическа музика?

Мисля, че в момента, за съжаление, няма особено голям интерес към класическата музика никъде по света. Но ние се опитваме да повишим осведомеността на младото поколение по тази тема, да се опитаме да им предадем собствената си култура. 

Едно от най-важните неща в случая е културната политика, която се води от държавата, заедно със социалните медии, които в момента са много мощен канал. Ние се опитваме да използваме и оползотворим всеки от вариантите по някакъв начин. 

Има ли много чуждестранни студенти във Вашата консерватория в момента?

В момента в нашата консерватория има само двама чуждестранни студенти. Всъщност има много кандидатури, но студентите не се явяват на изпит след това. Не разбираме защо става така, като се има предвид, че промотираме по различни начини нашата Консерватория. Надяваме се, че в бъдеще чуждестранните студенти ще бъдат повече.

С какви трудности се сблъскват музикантите в Турция?

Всъщност, нека не говорим само за музика, а за изкуството като цял. Според мен общественият интерес към изкуството в страната ни е нисък. Това е един от най-големите ни проблеми. Нашата държава се нуждае от по-засилена културна политика. Да засилваме тази културна политика, да си сътрудничим с различни институции и организации. Включително нашата фондация БИСАВ (Фондацията на балканските изселници за стопанско проучване и социално подпомагане) полага усилия в тази насока. 

Според мен изкуството е изключително важно за хората. За да бъдеш достоен човек, трябва да се занимаваш с изкуство и да получиш художествено образование, многократно са заявявали изтъкнати философи преди векове. Ако успеем да решим въпроса с интереса на хората, мисля, че ситуацията ще се подобри. 

Успешно ли се реализират в професионален план младите хора, които учат във Вашия университет? 

Мога да кажа, че студентите, които завършват нашата Консерватория, могат да си намерят работа много лесно. Например - последният изпит, организиран от министерството на културата и туризма, бе успешен за повечето от студентите на нашия университет. С други думи, ние даваме на държавата много кадри. 

Опитваме се да осигуряваме квалифициран образователен процес в нашите консерватории. Очевидно е, че всичките ни служители полагат много сериозни усилия за това. 

Студентите, които се обучават в Консерваторията, имат възможност да станат творци, след това академици, да работят на различни държавни длъжности, да преподават. Следователно има много квалифициран процес и възможности по отношение на намирането на работа.

Какво Ви мотивира най-много в работата?

Това, което ме мотивира най-много, е музиката. Всъщност музиката ме мотивира, за да служа, да допринасям за развитието на тази сфера, да отварям врати за хората, да бъда полезен на нашата държава, на изкуство ни, това са нещата, които ме мотивират.

Роден сте в България. Поддържате ли контакти с университети в България?

Отчасти. Преди време работих в „Тракийския университет“ в Одрин. По онова време, тъй като бяхме близо до България, имахме различни сътрудничества, особено с Националната музикална академия „Панчо Владигеров“.

Но сега, когато съм далеч от онзи регион, мога да кажа, че тези съвместни дейности малко намаляха. Имаме обаче сътрудничества в рамките на програмата „Еразъм +“.  От българска страна се представя българската култура, от турска страна - турската култура. 

Кой е любимият Ви композитор?

Това е труден въпрос. Но мога все пак да кажа, че любимият ми композитор е Тамбури Джемил Бей, тъй като работя главно в сферата на турската музика. Тамбури Джемил Бей е една от най-важните фигури, формиращи сегашната памет за турската музика. Въпреки че са минали 150-160 години от смъртта му, той е в домовете ни всеки ден, той е композитор, теоретик, изпълнител и има голям принос в различни сфери на музиката. Мисля, че той е повлиял на всички нас. 

Какво най-много харесвате в работата си?

Разбира се, имам мениджърски задължения, които малко възпрепятстват другата работа (свързана с изкуството – бел. авт.). Най-важното за нас е изпълнението, т.е. свиренето. Отдаваме голямо значение на това, а докато вършим това, и душите ни си почиват. Частта със свиренето е моят най-любим и най-приятен етап от работата.

Бихте ли казали, че Борис Христов е културен посредник?

Мисля, че всеки артист е културен посредник. Следователно и Борис Христов е такъв. Той е световноизвестен, може би един от най-известните оперни певци в България. Той има много важен принос за оперното изкуство и за културата на България. Можем да кажем, че той е „мост между България и други страни“. 

Смятате ли, че Борис Христов е добре познат в Турция?

Мисля, че е сравнително известен. Но мисля, че е по-добре познат най-вече на хората, които се интересуват от оперното изкуство и които работят в тази сфера. Тъй като той е велик бас и изпълнител, неговата работа, неговата личност като артист, неговата личност като педагог и неговата роля на културен посланик, са признати както в Турция, така и по света.