site.btaПреподавателят по български език Татяна Тараненко: Училище „Джон Атанасов“ в село Мануйловка, Украйна, е място за възрожденска дейност

Българското неделно училище „Джон Атанасов“ в село Мануйловка, Запорожка област, Украйна, филиал на Преславското българско неделно училище, от много години е място за възрожденска и образователна дейност, сподели специално за рубриката „БГ Свят“ на БТА Татяна Тараненко, преподавател по български език в учебното заведение. 

От 1 септември 2014 година е открито българското неделно училище, където децата започват да се запознават с български песни, танци и история.

„Бях много щастлива, когато на фестивала в България нашите ученици с голям интерес гледаха танцовите стъпки на участниците от други колективи, когато с огън в очите тичаха да играят общо хоро, когато с гордост пееха химна на България“, разказа Татяна Тараненко. 

Училището популяризира дейността си чрез постиженията на възпитаниците си чрез участие в различни конкурси и фестивали.

Тя споменава как в края на всяка учебна година организират „традиционен празничен концерт „Последен звънец“, подчертавайки, че „залата винаги беше препълнена, идваха не само жители на селото, а и зрители от близки български села“.

Едно от важните събития в живота на българската общност в село Мануйловка е откриването на Българския културно-образователен център „Свети великомъченици братя Димитър и Виктор Киранови“, както и появата на вокален ансамбъл „Калинка“ и  вокално-танцов колектив „Радостина“.

В момента училището е затворено, поради факта, че селото се намира на окупирана територия в резултат на руската пълномащабна инвазия. „Селото ни опустя, много млади семейства и младежи напуснаха родния си дом, дечица на училищна възраст са останали съвсем малко“, разказва Тараненко. 

Преподавателят също така сподели за професионалния си път, как е започнала да работи в учебното заведение и за възрожденската си дейност. 

„Гордея се, че мога да се наричам украинска българка, защото в сърцето ми винаги ще се топли обич към две свободолюбиви, независими държави!“, каза Тараненко, отправяйки послание на българската общност в Украйна: „Носете с любов слово българско на младото поколение и обич към държавата си!“.

Следва пълният текст на интервюто с Татяна Тараненко:

Можете ли да ни разкажете малко за себе си и как започнахте да преподавате в българското неделно училище?

- Родена съм в едно голямо българско село Камчик, Украйна. Още от малка бях в българската среда – слушах бабините песни, посещавах танцови кръжоци по български народни танци, които ме свързаха с прародина. 

През 1991 г. дойдох в България да следвам психология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. След дипломирането се омъжих за таврийски българин и се преместих в село Мануйловка, Запорожка област, основано от български преселници през 1861 година. Там започнах своята възрожденска дейност – първо като психолог в училище, а след това като преподавател по български език. 

На 1 септември 2014 година бе открито българското неделно училище „Джон Атанасов“ в село Мануйловка, филиал на Преславското училище, и използвахме класна стая в общообразователно училище за обучение след редовните занятия. 

От основаването на училището до 2019 година бях единственият учител по български език. През 2020 година започна работа Евгения Богданова, преподавател за деца от подготвителната група. 

В извънкласните дейности получавахме помощ от Валентин Василев и Кирил Бельов, хореографи от град Варна и Благоевград, и музиканти – Димитър Цанков, Деян Демиров. 

Основната част от учениците ни разбирали български език, но не го използвали в ежедневието си. Имаше деца, които нямали български корени, но с удоволствие посещавали учебните занятия.

Каква е основната цел на училището и как се опитвате да постигнете тази цел чрез преподаването си?

- Основната цел на училището е да събуди българското самосъзнание у децата, като езикът и фолклорът вървят ръка за ръка в обучението. Благодарение на Димитър Цанков и Валентин Василев въведохме децата в света на българските танци и песни. Първите успешни участия във фестивали ги направиха по-уверени.

Успешните им участия във фестивали, включително в България, им дадоха самочувствие и събудиха интерес към българската култура. Виждам как изучаването на езика и фолклора заедно вдъхва гордост и любов към България.

Можете ли да споделите някои успехи и постижения на учениците или училището, с които се гордеете?

- Училището популяризираше дейността си чрез участията на учениците в различни конкурси и фестивали. Гордеем се с техните постижения, като лауреати на Общобългарския младежки събор „С България в сърцето“ в Каварна, България, победители на детския фестивал „Младост“ в Приморск, Украйна, където спечелиха първо място сред вокално-танцовите колективи. Други успехи включват участия във фестивалите „Слънчева България“ в Балчик, „Есенно хоро в Камчика“ и международния конкурс по пеене „Любка Рондова“. И това е само малка част от активния творчески живот на учениците ни.

В края на всяка учебна година подготвяхме традиционен празничен концерт „Последен звънец“. Залата винаги беше препълнена, като зрители идваха и от близки български села.

Какви са последствията от окупацията и войната за българското неделно училище?

- Преди да отговоря на този въпрос, искам да разкажа за още едно важно събитие в живота на българското село, което се случи на 26 септември 2021 година. Това е откриването на Българския културно-образователен център на „Св. вмч. братя Димитър и Виктор Киранови“. 

В българския център планирахме да извършваме не само занятия по български език с децата, но и възрожденска дейност със старшето поколение на селото. С участниците от вокалния ансамбъл „Калинка“ и техния ръководител Павел Димитров възраждахме и давахме „нов живот“ на песни, които са пеели нашите прабаби. Така се появи и вокално-танцовият колектив „Радостина“, а също и възрастна група, която успешно инсценира вече няколко хумористични пиеси на бесарабския поет и писател от село Кулевча - Димитър Караулан.

Имахме много планове, събирахме се на вечерни репетиции, уморени след работа, но щастливи и вдъхновени… всичко приключи с началото на войната в Украйна. Учебната година в училище ни се наложи да завършим онлайн, понеже редовното обучение стана невъзможно.

В момента училището не функционира, а българският и украинският език не се изучават. Много млади семейства напуснаха селото, оставяйки малко деца в училищна възраст. Планираните възрожденски дейности и културни инициативи бяха прекъснати, а надеждите за възстановяване след края на войната са минимални поради опустяването на селото и несигурното бъдеще.

Какво послание бихте искали да предадете на българските общности в Украйна и извън страната?

- От самото си раждане съм възпитавана в любов към своите корени, традиции и българската култура. Предадох своята любов на децата си, които сами решиха да следват след училище в България.

И ето, днес сме отново в България, опитваме се да започнем нов живот, макар че не е лесно и не сме вече толкова млади за такива промени. Често ми идва на ум мисълта, че в тежки години България е като втора майка, която закриля мен и моето семейство от войната. Гордея се, че мога да се наричам украинска българка, защото в сърцето ми винаги ще се топли обич към две свободолюбиви независими държави!

Посланието ми към българските общности е да продължават с любов да предават българското слово и култура на младото поколение, като същевременно пазят и обичта към родината си!