site.btaВенета Ненкова: Изображение на цар Иван Александър се прибра в манастира, изграден някога от неговите предшественици

Изображение на цар Иван Александър се прибра в манастира, изграден някога от неговите предшественици, съобщи специално за рубриката „БГ Свят“ на БТА Венета Ненкова - основател на просветното средище „Асен и Илия Пейкови“ в Рим и Флоренция. 

Картината с изображение от Четириевангелието на цар Иван Александър намери своето място в манастира на остров Св. Анастасия. 

Творбата е дело на 14-годишния Александър Димитров Георгиев – възпитаник на Българското училище „Иван Станчов“ към Посолството на България в Лондон. За нея той получи първа награда на Първото международно младежко биенале „Българските следи по света – с палитра, камера и слово“.

„Именно Биеналето беше причината Министерството  на образованието да въведе миналата година националната програма „Неразказаните истории на българите“, за което много се гордеем“, сподели Венета Ненкова. 

„Картината на Александър Георгиев беше на изложба в Рим, после в Българската академия на науките и накрая трябваше да се озове във Ватикана, но след три години опити да се намери правилният момент това да стане, съдбата беше решила друго“, разказа тя. 

„Така днес кръгът се затвори: изображението на цар Иван Александър се прибра в манастира, изграден някога от неговите предшественици. Пристигането на картината на острова съвпадна и със 17-годишния юбилей от създаването на Асоциацията на българските училища в чужбина...“, акцентира Ненкова и сподели: „Няма случайни срещи и случайни събития, в това съм вече убедена!“. 

„От дълги години е наш ученик, първоначално в по-малките класове бе мой ученик, стимулирах го да се включи в конкурс за рисунка и първо направи един първи вариант в по-малък размер, който всички много харесахме, но той каза, че ще направи по-голям и по-добър вариант и го донесе впоследствие, а ние го изпратихме в Рим“, каза основателката на училище „Иван Станчов“ към българското Посолство в Лондон - Снежина Мечева. 

Тя добави, че малкият размер е останал за спомен в класната стая. 

„Сашко сега вече е ученик в гимназиалния ни курс при г-жа Здравка Момчева и както винаги е отличник. Преди две години по инициатива на г-жа Момчева ние, заедно с гимназистите ни, посетихме Британската библиотека и с помощта на дипломатите от Посолството бяхме допуснати в хранилището, където имахме рядката възможност да ни покажат оригинала на Четвероевангелието и специалистите да ни разкажат повече за съхранението, а г-жа Момчева добави за тяхна информация факти, които допълниха техните знания. Беше запомнящо се изключение и чест за цялото ни училище“, спомня си Мечева.

Венета Ненкова предостави на БТА и историческа справка за Четвероевангелието на цар Иван Александър: 

Четвероевангелието на цар Иван Александър (т. нар. Лондонско евангелие) е средновековен илюстрован ръкопис. Създаден е през 1355-1356 г. от монаха Симеон по поръчка на цар Иван Александър. Той е важен паметник на българската късносредновековна култура.

Ръкописът е съставен от четирите евангелия на Матей, Марк, Лука и Йоан. Съдържа 268 пергаментови листа и е богато украсен с 366 многоцветни миниатюри, изпълнени с изключително майсторство и талант. Особено ценни за българската история са миниатюрите с изображенията на цар Иван Александър. Най-известната от тях е изображението на царя сьс семейството му – царица Теодора и синовете му от нея - бъдещият владетел Иван Шишман и малолетният принц Иван Асен.

Пътят на ръкописа до Британската библиотека в Лондон е забележителен. След смъртта на цар Иван Александър и падането на Търново под властта на османците в 1393 г., ръкописът е изнесен извън България и откупен от молдовския войвода Александру чел Бун. След това следите му се губят. Едва през 17 век Четвероевангелието е записано в регистрите на библиотеката на манастира „Св. Павел" в Света гора. През 1837 г. манастирът е посетен от лорд Робърт Кързън, английски дипломат и пътешественик. Той получава като подарък от игумена ценния ръкопис, заедно с още един - Видинското евангелие. Съхранява се от семейството на Кързън до 1917 г., когато е дарен на Британския музей в Лондон. През 1973 г. е преместен в Британската библиотека, където и досега се пази като ценно съкровище. Публичният достъп до ръкописа е ограничен, за да се предпази от увреждане. Счита се за един от най-ценните експонати на Британската библиотека. Направено е дигитализирано копие, което може да се види на екран в изложбаната зала.

През 2017 г. ръкописът е включен в Международния регистър на ЮНЕСКО „Паметта на света“ като един от най-ценните исторически паметници със световно значение.