site.btaФестивалът „Макгахан” ще събере българи и американци в градчето Ню Лексингтън, Охайо

Фестивалът „Макгахан”, организиран от американо-българската фондация „Макгахан“, ще се проведе днес, 8 юни, от 11:00 часа местно време в градчето Ню Лексингтън, Охайо. Това става ясно от публикация във Фейсбук страницата на Генералното консулство на България в Чикаго. Събитието се провежда всяка година в началото на юни, като тази година е неговото 46-о издание. 

То ще започне с панихида край гроба и полагане на цветя в гробището New Lexington Maple Wood, (вход от 440 Swigart St. New Lexington, OH). След това ще бъдат положени цветя пред статуята на Макгахан на адрес: 105 N.Main St., срещу съда на окръг Пери. 

За участниците във фестивала има предвиден обяд от 12:30 часа с българския ястия и напитки в Библиотеката на Perry Co., 117 S. Jackson St., New Lexington, OH. Събитието включва обявяване на печелившите ученически есета от Perry County Highschool и от английска езикова гимназия в гр. Пазарджик, България. 

„Очакваме с нетърпение да приветстваме всички на 46-ия годишен фестивал в памет на великия американски журналист Джанюариъс Макгахан и неговия принос към освобождението на България“, отбелязват организаторите на събитието във Фейсбук.

„Личността и делото на великия Джанюариъс Макгахан са част от общата история на България и САЩ. Надявам се с общи усилия на българската общност, Макгахан да бъде признат за един от героите на щата Охайо в рамките на предстоящите чествания на 250-та годишнина от Независимостта на Америка през 2026г.“, написа на личния си профил генералният консул на България в Чикаго Светослав Станков. 

По повод фестивала дипломатическото ни представителство в Чикаго припомни във Фейсбук страницата си кой е американският журналист Джанюариъс Макгахан и какъв е неговият принос за Освобождението на България. 

*Джанюариъс Макгахан е роден в ирландско имигрантско семейство през 1844 г. в Ню Лексингтън, Охайо. Генералът от Гражданската война, Филип Шеридън, го насърчава да замине за Европа, за да учи езици и право. Там той научава френски, немски, испански и руски. През 1870 г. генерал Шеридън използва влиянието си и помага на Макгахан да бъде нает като военен кореспондент във вестник „Ню Йорк Херълд“. 

Непоколебима решителност на младия автор да изразява истината придобива огромно значение: „Ще казвам истината дори ако съм изправен пред разстрел.“ Това изречение илюстрира изходната точка, от която Макгахан започва журналистическата си кариера.

През 1873 г. Макгахан заминава за Централна Азия, за да отрази инвазията на руската армия в Туркестан. Там той се запознава с руския полковник Михаил Скобелев. Между тях се поражда искрена дружба, която продължава до смъртта на Макгахан. 

През 1876 г. започват да се разпространяват новини за зверски потушеното Априлско въстание в България. Британският парламент, както и Високата Порта отричат написаните факти и ги наричат „чудовищни преувеличения и измислици“.

Макгахан развълнувано следи събитията. Той се опитва да получи назначение в България, но получава отказ. Тогава той се свързва с редактора на Лондонския „Дейли Нюс“, който веднага се заинтересува от предложението. На 25 юли 1876 г. Макгахан пристига в Пловдив, където се среща с американския генерален консул в Цариград, Юджийн Скайлър. Пътува из градовете Пловдив, Пещера, Пазарджик, Батак, Панагюрище, Копривщица, Ямбол, Сливен и Перущица и написва десет репортажа. 

Репортажите му разкриват дълбоката съпричастност и съчувствие, които изпитва към страдащите българи. „Плачът, сърцераздирателните ридания и жалбите на нещастните жени и деца все още звучат в ушите ми. Те ме преследват ден и нощ – навсякъде, където отивам, когато спя или се пробуждам. (…) Надявам се никога повече през живота си да не чуя подобно нещо.“ 

Авторът не крие и безкомпромисната си позиция към политиката на Османското и Британското правителство. Той цели да изобличи истинските виновници, както и тези, които ги прикриват, като пише, че престъпленията извършени в България са извън всякакво преувеличение. В отговор на оправданието, че османското правителство няма контрол над башибозуците, Макгахан доказва, че то не само не се е опитало да ги спре, а ги е насърчило. Той дава пример с Ахмед Ага, водач на група башибозуци, който е изклал 8000 души в Батак и е изгорил живи 200 жени и деца, след което е бил повишен в ранг паша. Самите башибозуци са били нередовна мюсюлманска войска, събирана на повикване от съседни на българските села. Макгахан твърди, че редовните османски войски се отнасяли с българите еднакво жестоко с нередовните. Той отрича категорично твърденията, че българите били „еднакво виновни“ и че в отговор са извършвали същите зверства към мирното османско население. 

Макгахан изразява своето несъгласие с настоящата представа на западно-европейските страни за българите като „диваци“. Той твърди, че те са трудолюбиви, упорити, честни, образовани и мирни хора. Той описва изумителната българска жажда за образование и посочва, че всички села имат училища и няма българско дете, което да не може да чете и пише. 

В репортажите си Макгахан окуражава държавите в Европа да намерят решение на Източния въпрос. Неговите писма от България са публикувани в памфлет още в края на 1876 г. заедно с доклада на американския консул Юджийн Скайлър. Повлиян от дописките на Макгахан, Уилям Гладстон публикува своя труд „Българските ужаси и Източният въпрос“, който се превръща в един от най-известните политически памфлети. Към тях се присъединяват и  много други европейски личности като Виктор Юго, Чарлз Дарвин, Джузепе Гарибалди, Толстой, Достоевски, Менделеев и други. 

Около двеста европейски вестника публикуват над 5000 статии за турските жестокости в България. Макгахан умира на 9 юни 1878 г. в Цариград едва на 34 годишна възраст, но през краткия си живот успява да запише името си в пантеона на българското Освобождение, благодарение на своята смелост, решителност и непоколебима преданост към истината.