site.btaМарина Тренчева - от студентка по политически науки до Европейския парламент
Тя идва преди пет години в Брюксел, за да работи като акредитиран парламентарен сътрудник в Европейския парламент. Първоначално смята, че е за кратко, но постепенно европейският „балон“ я засмуква и тя остава. Сега „опакова“ офиса, защото последната сесия на Европарламента вече отмина.
Срещаме ви с Марина Тренчева, един от сътрудниците на евродепутата Радан Кънев в Европарламента.
От диплома за политически науки до Европарламента
Марина е завършила политически науки и още в младежите си години се интересува от политика. „Още тогава имах този силен порив, че трябва да се променят нещата“, казва тя. Била е активна в НПО-сектора. И някак естествено по думите ѝ идва поканата от Радан Кънев да стане негов акредитиран парламентарен сътрудник, макар институционалната работа да не е била никога нейна мечта. Смята, че ще е за кратко, но петте години в Европарламента отминават бързо. Марина нарича това „брюкселски синдром“: идваш за кратко в столицата на Евросъюза, но европейският балон те засмуква и оставаш.
Динамика като на никое друго място
„Бяхме и двамата новобранци, защото за Радан Кънев това беше първи мандат като евродепутат“, припомня си Марина. Първите месеци са ѝ били трудни: „трябва да се ориентираш в целия този нов свят, който има своя вътрешна динамика и дори свой вътрешен език“.
Официалните езици в Европарламента са английски, френски и немски, но на Марина ѝ се е наложило да учи и привичките на хората от много националности, които работят тук. Но по-важното е било да навлезе бързо в целия политически процес: как действа Европарламентът и как на практика си взаимодействат трите институции: парламентът, Европейският съвет и Европейската комисия.
„В самия парламент също има много подпроцедури и технически правила, за които трябва да имаш много знания само за да си свършиш технически работата: къде трябва да отидеш, къде да гласуваш, какво значат работните групи, какво е голямо заседание и какво - малко, какво е заседание на комисията или на политическата група. Това отнема много време“, разказва Марина.
Най-голямото предизвикателство - да държиш курса, по който работиш
Да се научиш да плуваш уверено в морето от информация: това Марина намира за едно от големите предизвикателства в работата си. Работата е много, при това отделно от административните задължения. Става двойна, дори тройна, като се добави и комуникацията с представителите на различните държави членки.
„Политическата работа – политическият процес и правенето на политики – е на много високо ниво и изисква постоянно четене“, разказва Марина. Когато е дошла в Брюксел, е започнала работа с Комисията по заетост и социални права. После навлиза в Комисията по околна среда, обществено здраве и качество на храните, където Радан Кънев е активен. Има и много теми, които са споделени между две комисии – като Климатичния и социален фонд и Just Transition фонда. „Това са законодателства, които се случват хоризонтално: не можеш да гледаш малката част на своята комисия. Трябва да познаваш целия процес, а това означава непрекъснато четене, срещи със заинтересованите – бизнеса и гражданските организации, както и политически играчи: от Парламента, от твоята, но и от други политически групи, от Комисията и Съвета“, обяснява Марина.
Когато Марина е дошла в Брюксел, приятелят ѝ я предупреждава – научавайки едно, ще иска да научава и друго, а така човек се разпръсва. Това е било най-голямото предизвикателство за Марина: да държи курса, по който работи.
За политическите процеси - влизаш, за да намериш решение
Според Марина политическите процеси са едни от най-впечатляващите и мотивиращите неща за тези, които работят за европейските институции. Тя е имала досег с българската политика и с очите си е видяла как човек може да се разочарова, особено ако това му е професията и това е учил. „Докато тук общата логика на целия политически процес е: хората влизат в него, за да намерят решения“, обяснява Марина. Всеки по думите ѝ влиза със 100% на исканията си, но започва да отстъпва в името на общото решение, за се постигне резултат по дадено законодателство.
„Този политически процес е страшно мотивиращ, защото виждаш, че никой не влиза с бутонките, не хвърля папките и не си тръгва. Работи се денонощно: т.н. триалози – тристранните преговори между Съвета, Парламента и Комисията - продължават цели нощи. Хората са там, докато не намерят решение“, разказва Марина.
Накъде след пет години
Марина казва за петте си години в Европарламента, че са преминали и като 15 години, и като пет месеца. Единственото нещо, което не ѝ е харесало, е отдалечеността от България, където са семейството ѝ и много приятели. Липсва ѝ и българската природа след толкова години сред градския пейзаж на Белгия.
Марина не се вижда като евродепутат, каквато кариера са направили други нейни колеги-парламентарни сътрудници. Посвещаването на такъв тип работа е по думите ѝ безпощадно и трябва да се откажеш от много лични неща, а тя разглежда нещата по-хоризонтално.
„Бих искала да работя в България в един момент, макар че и сега го правех по някакъв начин“, казва Марина. След 15 години не се вижда в Белгия, а „надявам се в България“. Не е фанатичен патриот, макар да се определя като страстен родолюбец, но „зависи как ще си направим нещата в България“. Надява се да запази днешния си мироглед и ценностна система. Trust the flow / Довери се на течението, казва Марина за това, което я движи.
/ИКВ/
news.modal.header
news.modal.text