Баба Марта дойде на гости на българската общност в Извоареле

Кореспондент на БТА в Букурещ Мартина Ганчева

Снимка: Асоциация "Български извори"

Извоареле, Румъния,

01.03.2024 11:38

(БТА)

Баба Марта дойде на гости на българската общност в Извоареле. Децата я зарадваха със стихотворения на български език и ѝ предложиха “питка, за да е хубава, мед, за да е сладка и вино, за да е весела”. Момичетата и момчетата танцуваха около нея, за да е блага и да се грижи за хубавото време през цялата година. Тя на свой ред им върза плетена връв от бяла и червена прежда и им пожела да са здрави. Събитието, организирано от Асоциацията на българското малцинство в Извоареле „Български извори”, продължи на езерото в края на селото с работилница за правене на мартенички.

“Нито едно дете не искаше да ходи с кола, всички предпочитаха да се движат с каруца, да пеят и да се забавляват по около 2-километровия път до къщата на езерото. Само конят не беше много доволен, защото трябваше да направи два курса”, разказа за БТА един от основателите на асоциацията Михай Леку.

В работилницата, под ръководството на координатора Виорика Роман, момичетата и момчетата изработиха мартенички и изписаха емоционални, красиво декорирани картички, които днес ще подарят на своите майки или баби. Някои от мартеничките ще бъдат изложени в Александрия в Културен център Телеорман.

“Заедно с децата от Извоареле изживяхме радостта от нашето детство, когато сутринта на 1 март преди изгрев слънце нашите баби са се събуждали и са подреждали домакинството и къщата, а след това са окачвали най-красивите дрехи от раклата със зестрата на въжето за пране. Обикновено бяла риза, ръчно украсена с изтънчена бродерия, и червена риза. Връзвали бели и червени кърпи и на портата, на дърветата, на входа на конюшнята и дори на рогата на животните. След като децата се събудехме, най-възрастната жена в семейството ни поздравяваше с цветенце, като ни пожелаваше да сме здрави, щастливи, красиви и силни, докато докосваше челата ни с нежните му листенца. А след това завързаше красива връв от два конеца от вълна, бял и червен, на китките ни. За връвта, за мартеницата ни казваше, че има ролята да ни пази от злини, болести, но и да ни прави по-щастливи и красиви”, спомня си Михай Леку.

/ИКВ/