Посолството на България в Копенхаген почете паметта на Васил Левски със стихове от български поет. Това става ясно от публикация във Фейсбук страницата на дипломатическото ни представителство в Дания.
Екипът на Посолството на България в Копенхаген отбеляза 151-вата годишнина от гибелта на Васил Левски, публикувайки стихотворението „Духът на Апостола“ от Александър Калчев.
ДУХЪТ НА АПОСТОЛА
Когато във мъглата губиш пътя
и почнеш да се луташ за посоката.
Когато времената станат мътни
и чувстваш, че затъваш във дълбокото.
Когато от безсилие задъхан
се спреш преди да паднеш по очите си.
Когато светлината в теб помръкне,
и мракът стане твоята действителност…
Не викай никой. Няма да помогне.
От теб зависи твоето спасение.
Спомни си Левски!
Ще се превъзмогнеш.
Едва тогава чакай Възкресение.
Александър Калчев
Васил Иванов Кунчев
Васил Левски е български революционер, идеолог на българската национална революция, организатор и ръководител на българското националноосвободително движение, сочи информация на отдел „Справочна“ на БТА.
Той е участник в Първа българска легия (1861-1862), където заради храбростта и ловкостта му е наречен Левски. Учител във Войнягово, Карловско, и в с. Ени кьой, Тулчанско (1864-1867). През 1867 г. се прехвърля в Румъния, за да се включи в подготвяните за преминаване в България въоръжени чети. Включва се във формирането на Втора българска легия (1867-1868).
Апостола осъществява две обиколки в България - първата от 11 декември 1868 г. до 24 февруари 1869 г. и втората - от 1 май до 26 август 1869 г., по време на които изгражда първите революционни комитети в България - в Ловеч, Плевен, Карлово и Сопот.
През есента на 1869 г. участва в създаването на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ, Румъния. На 27 май 1870 г. отново се връща в България и изгражда Вътрешната революционна организация (ВРО) в страната. На Общо събрание на БРЦК в Букурещ (29 април-4 май 1872) е утвърден за "главен апостол на цяла България, Тракия и Македония", след което напуска Букурещ и продължава апостолската си дейност в българските земи.
На 27 декември (ст. ст.) 1872 г. е заловен от турските власти в Къкринското ханче. От 5 до 10 януари (ст. ст.) 1873 г. е разпитван от Специална следствена комисия, която на 14 януари (ст. ст.) изготвя заключителния протокол, с който предлага да бъде осъден на смърт. На 22 януари ст. ст. със султанска заповед на Абдул Азис смъртната му присъда е потвърдена. На 6 февруари ст. ст. (18 февруари н. ст.) 1873 г. е обесен в покрайнините на София от турските власти. По традиция всяка година на 19 февруари се отбелязва годишнината от смъртта му, когато в цялата страна се организират тържествени чествания.
/ИКВ/
news.modal.text
