site.btaПредставят пътеписи „Британски пътешественици за България“ в Българския културен институт в Лондон

Представят пътеписи „Британски пътешественици за България“ в Българския културен институт в Лондон
Представят пътеписи „Британски пътешественици за България“ в Българския културен институт в Лондон
Снимка: Културен институт в Лондон

Представяне на пътеписи „Британски пътешественици за България“ ще се състои в Галерия „София“ на Българския културен институт в Лондон. Събитието е планирано за 17 ноември, от 19:00 часа местно време, съобщи Културният ни институт. 

Kолекцията от пътеписи „Британски пътешественици за България“ е на Найджъл Мидълмис, който ще вземе участие в събитието, заедно с преводача Миглена Парашкевова.

„Ще имате също възможност да се насладите на чаша хубаво българско вино“, отбелязват от Културния ни институт в английската столица в съобщението си. 

Представянето на „Британски пътешестевници за България“ ще съдържа откъси и ще покаже снимки от този сборник от 188 страници с пътеписи, писани в продължение на пет века. Те са подбрани от книги в някои от най-големите библиотеки на Обединеното кралство, като Бодлианската в Оксфорд, Лондонската библиотека и Британския музей. Представят увлекателна панорама на това, което са видели пътешествениците, приключенстващи в тази малко посещавана и „екзотична“ част на Европа между 1585 и 1939 г.

Пътешествениците са отражение на ценностите на епохите, в които са пътували. В началото хората, които пишат за преживяванията си в България, са търговци от Английската левантска компания, пътуващи по суша до Турция или Индия, и дипломати, командировани в Британското посолство в Константинопол.

От 1700 г. нататък пътешествениците и автори на дневници често правят своята „Голяма обиколка“ - пътешествие из Европа, включващо класическа Гърция и Рим, и отвъд, в по-чуждата Османска империя.

През 19 в. в България пристигат посетители от „Великите сили“ (Франция, Великобритания), тъй като се засилва конфликтът между Русия и така наречения „болен човек на Европа“ - Турция. Поток от посетители има между 1876 и 1900 г. по време на и непосредствено след Освобождението на България.

Личните мотиви за посещение в България са били многобройни. Сред тях са желанието за приключения в „тайнствения Изток“, нуждата от бягство от политическото потисничество във Великобритания, желанието за земя и земеделие или възможността да се работи като християнски мисионер за покръстване на българския народ, инженер, който прокарва първите железопътни линии, или пък фолклорист, който размишлява върху различните „характери“ на балканските народи.

Повечето пътешественици са писали много положителни думи за България: през вековете те са били впечатлени от гостоприемството на народа, очаровани от външния вид, облеклото и националния „характер“ на българите, заинтригувани от магията на нестинарките, народната музика и танците. Не всяко мнение е било блестящо положително, ако беше така, книгата щеше да бъде монотонна.

Трагично е, че върху писанията често се спуска тъмна сянка от шокиращите свидетелства за османското потисничество. В резултат на това много писатели предвиждат намесата на Русия в „Европейска Турция“. Българската кауза се превръща в ключова тема в британската политика; британският либерален министър-председател Уилям Гладстон пише предговор към един от пътеписите на нашите пътешественици, в който изразява съжаление за факта, че един народ „никога не е познавал истинска сигурност или мир, живеел е живот, отровен от страх, и е бил лишен от свободата, която е задължителна за всяко благородство на човека“.

Понякога субектите на наблюдение се обръщат, показвайки мнението на българския народ за британците; интересно е да го сравним с днешното.

Найджъл Мидълмис през целия си живот е възторжен почитател на България. Познанството започва през 1972 година, когато със съпругата му Приска са назначени за учители в Английска гимназия „Гео Милев” в Русе. Те са впечатлени както от способностите и успехите на учениците си, така и от благородството и всеотдайността на своите колеги. След връщането си в Обединеното кралство през 1975 година Найджъл е редактор на списанието на Британско-българското дружество и се присъединява към благотворителната организация „Приятели на България”. През 1989 година заедно с Приска започват да набират в Лондон средства за нуждаещи се сираци от България чрез концерти в двореца „Фулъм“, църквата „Св. Дънстън“ в Лондон и в Посолството на България. Заедно със свой приятел, д-р Брайън Скип, Найджъл издирва в Бодлеанската библиотека в Оксфорд, в Лондонската библиотека и в Британския музей многобройни разкази от първо лице на британски пътешественици, посетили в отминали векове България, които впоследствие редактира и преработва, за да се появи тази книга. Приходите от продажбата на книгата са в подкрепа на ученическия театър и театралното изкуство в Английската гимназия в Русе. Найджъл е съсобственик на къща на река Дунав в близост до Русе и с удоволствие учи български език.

Преводачът Миглена Парашкевова е възпитаник на Английска езикова гимназия „Гео Милев”- Русе и е в числото на учениците на Приска и Найджъл Мидълмис в България. Това е причината тя да реши да подкрепи благотворителната инициатива на Найджъл Мидълмис с тази книга да се набират средства за талантливи ученици от Гимназията, като от своя страна направи благотворително превода ѝ на български език, за да се разшири читателската аудитория. Миглена е дългогодишен професионален преводач в най-разнообразни сфери, а в последните десетина години се занимава най-вече с преводи в областта на музейното дело, културата и социалните дейности. Сред организациите, с които е работила, са Британският ноу-хау фонд, британските благотворителни организации „Спасете децата” и „Надежда и домове за децата”, Националният исторически музей, Институтът за етнология и фолклористика с етнографски музей към Българската академия на науките, Русенският регионален исторически музей и много други.

/ИКВ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 17:25 на 02.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация