Българско училище (БУ) „П. Яворов“ в Милано, Италия, продължава да представя преподавателите си, защото се гордее с всеки един член на екипа и с всички заедно. Това съобщиха от образователното средище в своята Фейсбук страница.
Третият преподавател, който училището представя с радост и гордост, е Ангелина Велинова. Ето какво сподели Ангелина Велинова в интервю, подготвено от училището:
От колко години живеете в Милано и от колко време сте учител в българското училище?
- Живея в Милано със семейството си почти 20 години. От 7 години съм учител в българското училище в Милано.
Какво е вашето образование?
- Завършила съм Начална училищна педагогика в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в град Благоевград.
Как решихте да станете учител в българското училище в Милано?
- В самото начало от създаването на българското училище започнах като родител. Дъщеря ми Симона е от първите ученици в училището. За радост с всяка изминала учебна година броят на децата се увеличаваше. Така след няколко години в разговор с Гергана Христова, тя ми сподели, че търси учител и така започнах работа в българското училище.
С колко деца работите през настоящата учебна година?
- През настоящата учебна година съм класен ръководител на четвърти клас и работя с 13 деца.
Какво ви доставя най-голямо удоволствие в работата Ви на учител в българското училище в Милано?
- Най-голямо удоволствие ми доставя ентусиазмът, с който децата участват по време на часовете и постигнатите от тях резултати. Трудно се работи с клас, в който децата имат различно ниво на владеене на български език. Но всяко дете полага максимални усилия за усвояването на учебния материал и резултатите не закъсняват.
Разкажете интересна случка от работата си с децата?
- Преди няколко години по време на Коледното тържество към декорите в залата имаше снежен човек, който беше направен от пластмасови чаши и естествено с морков за нос. Към края на тържеството забелязах, че едно дете от първи клас незабелязано беше взело носа на снежния човек и сладко си похапваше скрито зад останалите ученици. Явно вече е било огладняло.
Как се поддържа връзката учител - ученик в условията на двуезичност?
- По време на моите часове се говори само на български език. Ако има думи, които някои от децата не разбират, вдигат ръка и тогава казвам думата на италиански, за да разберат значението ѝ. Децата идват в училището ни, за да научат езика, затова говорим само на български език. Естествено в началото срещат трудности, но свикват бързо.
Посочете една причина, заради която според вас трябва децата с български корени да посещават българското училище?
- Според мен най-важно е децата да се научат да четат и пишат на български език.
Вие самата как съхранявате „българското“, живеейки в чужбина?
- Независимо, че живеем в чужбина, с моето семейство спазваме българските традиции и обичаи. Приготвяме питка с паричка, нечетен брой постни ястия на масата на Бъдни вечер, боядисваме яйца и месим козунак за Великден, плетем си мартенички. Имаме доста български книги у дома, гледаме българска телевизия, поддържаме връзки с други български семейства и разбира се с роднините и приятелите в България. В кухнята също преобладават българските ястия.
Ако трябва с една дума да представите България на италианците, коя е тя?
- Думата, с която бих представила България е „НЕЗАБРАВИМА“. Не забравяш нещо, което носиш в сърцето си и обичаш. А в сърцата си носим и пазим само прекрасни неща!
/ЙК/
news.modal.text
