Кларнетистът Боян Иванов е роден в Ямбол, но от 2006 година живее и работи в Лондон. През 2001 г. завършва Националното училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков“ – Пловдив, а след това и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив, в класа на професор Петко Радев, дългогодишен и единствен български първи кларнетист на Миланската скала. През 2010 г. Иванов завършва магистърска степен в специалност „Оркестрово свирене” в „Гилдхол“ в Лондон.
Виртуозният кларнетист има кариера като соло, камерен и оркестров музикант. След като завършва „Гилдхол“, той е активен изпълнител на камерна музика и основател на ансамбъл „Inspirity” и на „Tринити Трио“.
През 2014 г., като член на симфоничния оркестър „Орион“, Боян Иванов участва в концерт, посветен на Джон Лорд в Роял Албърт Хол, редом до „Дийп Пърпъл“ и с участието на Глен Хюз, Брус Дикинсън и актьора Джеръми Айрънс.
Ето какво разказа Боян Иванов пред вестник „БГ БЕН“:
Г-н Иванов, завършвате музикалното си образование в България, но след това специализирате в престижния лондонски колеж по изкуствата „Гилдхол“. Сега, 16 години по-късно, поглеждайки назад във времето, какво беше началото за Вас в Лондон, на какво Ви научи Великобритания?
- Причината да пристигна във Великобритания беше доста практична – цялото ми семейство вече живееше в Лондон, когато аз се присъединих към тях през 2006 г. Баща ми беше първият, който предприе тази решителна стъпка малко след голямата финансова криза и инфлация и така наречената „Жан-Виденова зима“ през 1997 г. Моето семейство и аз сме родом от Ямбол – сравнително малък град, където по това време за родителите ми беше станало невъзможно да осигурят прехраната на семейството ни, а и да подкрепят мен и сестра ми в нашето обучение, така че на баща ми му се наложи да напусне пределите на България, за да може да издържа семейството ни. Аз самият бях последният член на семейството, който пристигна да живее в Лондон, тъй като исках първо да завърша образованието си в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив, в класа на легендарния кларнетист професор Петко Радев.
Началото в Лондон беше трудно. Пристигнах с оскъден английски език и много минорно настроение, тъй като трябваше да се разделя с приятния си и забавен студентски живот в Пловдив и с всички мои скъпи приятели. По това време в България нямаше все още социални мрежи, а и не всеки имаше мобилен телефон. За първи път в живота ми се наложи да работя и физическа работа, за да си плащам наема – бях бояджия във фирмата на баща ми, който вече се беше установил и си имаше собствена компания в строителството. Но след първите две години започвах да откривам Лондон и да осъзнавам какви невероятни възможности и висококачествено образование предоставя този град. След едногодишна специализация в Trinity College of Music бях приет и в един от най-престижните музикални колежи не само в Европа, но и в света, бих казал – Guildhall School of Music and Drama, където завърших магистратура със специалност „Оркестрово свирене”. По време на обучението ми в Лондон най-силно ме впечатлиха невероятната организация, материалната база и възможностите, които музикалните колежи тук предоставят на своите студенти – ежеседмични уроци и сесии не само с професорите от „Гилдхол”, но и с гостуващи световноизвестни активни музиканти и диригенти; сътрудничество, репетиции и концерти с един от най-добрите (поне за мен) световни оркестри – London Symphony Orchestra, и то много често в техния дом – легендарната концертна зала „Барбикан“; информация за конкурси и прослушвания за стипендии/финансова подкрепа. Въобще по време на обучението си, а и след това, животът на професионален музикант във Великобритания продължава да бъдат безценен опит и училище за мен – тук се научих на дисциплина, смирение, себераздаване, уважение към околните, да бъдеш активен и да работиш здраво, социализиране, да загърбиш горделивост и прекалено самочувствие, да не се отказваш от целите си, да мислиш позитивно.
Като дете започвате да свирите на пиано, но след това избирате да продължите с кларнета. Защо избрахте точно този инструмент, кое беше определящо в насоката Ви към класическата музика и помните ли първата си изява пред публика?
- Така е, от шестгодишна възраст свиря на пиано и ходех на уроци по солфеж в Ямбол, но когато дойде времето да се занимавам специализирано с музика и да кандидатствам в Средно музикално училище „Добрин Петков“ – Пловдив, моята учителка по пиано ми каза в прав текст, че съм талантлив и музикален, но ако искам да мина приемния изпит по пиано, трябва да свиря по шест часа на ден, което за един тийнейджър звучеше доста стряскащо. И реших, че това няма как да стане. Моите родители, и най-вече моята баба, ме убедиха, че не трябва да се отказвам от музиката. Помня как тя ме заведе на една от репетициите на духовия оркестър в града и аз много харесах как звучи (и изглежда) инструментът саксофон. По това време саксофон не можеше да се изучава като специалност в средните музикални училища. Бях посъветван, че кларнетът е така да се каже „по-малкият братовчед“ на саксофона. Така започнах да свиря на кларнет. И за мое щастие продължавам и до ден днешен вече като професионален музикант.
Преди няколко месеца успяхте да поканите за майсторски клас в Пловдив Вашия преподавател и световен музикант Андрю Маринър. Разкажете ни малко повече за това!
- С професор Андрю Маринър се запознахме още през 2009 г. по време на първата ми година като студент в Лондон. Той имаше майсторски клас в Trinity College of Music и хареса моето свирене. Каза ми, че ако искам, мога да се свържа с него за евентуални частни уроци. За мен тогава това беше огромна чест и признание, тъй като Андрю Маринър е легендарен кларнетист – 33 години водач на кларнетната секция на London Symphony Orchestra и син на Сър Невил Маринър – световно признат диригент и основател на един от най-известните британски оркестри – Academy of St Martin in the Fields. По време на моето обучение, както и на цялата ми кариера на свободна практика в Лондон, та дори и до ден днешен, Андрю е учителят, до когото се допитвам, когато имам важна изява, концерт или конкурс. Отдавна имах идеята да го доведа в България и да направим майсторски клас (и то в любимия ми град Пловдив, където съм прекарал най-хубавите си ученически и студентски години), но чак сега, през 2023 г., успях да осъществя тази моя идея благодарение на финансирането на проекта от Национален фонд „Култура”. Тук искам също да изкажа и големи благодарности на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив и на моя скъп приятел и преподавател по кларнет Едуард Сарафян, без чието сътрудничество този проект не би бил възможен. Майсторският клас премина при голям успех, а аз имах честта да бъда асистент на проф. Маринър и да изпълним заедно няколко произведения за два кларнета и оркестър в заключителния концерт на проекта.
Свирили сте в оркестъра, който бе част от проекта за мемориален концерт на забележителния композитор и пианист Джон Лорд. Какво е усещането да сте на една сцена с рок легендите „Дийп Пърпъл”?
- Този концерт ще остане един от най-паметните концерти в цялата ми кариера. Аз съм израснал с тази музика, тъй като моят баща е голям фен на рока, и за мен да свиря на една сцена с такива световни рок легенди беше мечта, превърнала се в реалност... Интересна случка от този концерт е срещата ми зад сцена с актьора Джереми Айрънс, дори успях да си поприказвам с него, а той изпрати сърдечни поздрави на всички свои почитатели в България. Чувството по време на концерта за мен беше неописуемо, дори някои момента ми се губят от високия адреналин.
Нека да поговорим и за сътрудничеството Ви (работата Ви) с Българския културен институт в Лондон, чийто директор е Светла Дионисиева.
- Аз имам огромен респект към госпожа Светла Дионисиева и Българския културен институт, към цялата им дейност и всичко, което правят за развитието и разпространението на българската култура във Великобритания. С г-жа Дионисиева се запознахме още докато бях студент в Лондон, тъй като и до ден днешен тя провежда благородната политика да дава сцена за изява на млади български таланти от всички сфери на изкуството. Също така заедно с българската пианистка Габриела Георгиева имахме честта да изнесем първия класически рецитал след откриването на Българския културен институт през 2011 г. През годините с нея развихме освен чисто професионални отношения, така и с гордост мога да кажа – и лично приятелство, тя е изключително интересна и креативна личност, винаги пълна с идеи и неуморна при осъществяването им. Освен многобройните и разнообразни концерти, които съм изнасял като част от календара на Български културен институт в Лондон, съм имал удоволствието да участвам и в организацията на едни от най-мащабните и грандиозни проекти на г-жа Дионисиева като неин асистент, където съм имал честта да работя с имена като Теодосий Спасов, Светлин Русев, „Мистериите на българските гласове”, Васил Петров, Живко Петров и много други невероятни артисти и музиканти.
Цялото интервю можете да прочетете тук.
/ИВ/
news.modal.text
