site.btaНадежда Николова: За чужденците българският фолклор е друг свят, магия, която ги вълнува

Песни от различни фолклорни области на България изпълни хор „Булгапея“ пред гостите на Посолството ни в Брюксел, което днес отвори врати за инициативата „Дни на наследството“. Ръководителят на формацията Надежда Николова сподели за БТА, че освен наши сънародници, чужденци от различни националности също са проявили интерес съм събитието. „За тях българският песенен фолклор е друг свят, магия, която ги вълнува по един изключителен начин, дори без да разбират за какво се пее. Имаше и български гости, които плакаха и се смяха на различните песни“, допълни тя.

Ето какво още разказа Надежда Николова специално за „БГ Свят“ на БТА:

Кои произведения изпълниха певиците от „Булгапея“ днес пред гостите на Посолството?

-Изпълнихме десет песни от различни фолклорни области, за да може публиката максимално да се докосне до богатството от ритми и звучене на българската народна музика. Изпяхме добре познатите „Ерген деда“, „Изгряла е месечинка“, „Прехвръкна птичка“ – всяка една от тях емблема на областта, от която е, както и други красиви, повече или по-малко познати, произведения. А две от песните изпълнихме съвместно с танцьорите от клуб „На хорото в Брюксел“.

Каква беше атмосферата по време на събитието „Дни на наследството“ в дипломатическото ни представителство?

-Чужденци от различни националности бяха проявили интерес към събитието. Бяха дошли с любопитство, някои не знаеха какво да очакват, други казаха, че са тук заради нас. Създаде се атмосфера на топло споделяне, красиво докосване. А вълнението - и нашето, и това на гостите, беше много голямо. Спонтанността на самото събитие и липсата на тежестта на сериозен концерт го направиха още по-интимно и автентично.

В музиката на кои фолклорни области на България се потопиха посетителите на инициативата?

-Само пиринска песен не изпяхме. Но пък показахме неповторимата красота на Странджа и Тракия, широтата на Добруджа и на Родопите, северняшката игривост и, разбира се, ефектния и завладяващ шоплук.

Как възприеха българското фолклорно певческо изкуство чуждестранните гости?

-Голямата част от тях вече знаеха или поне бяха чували, слушали за феномена български песенен фолклор. Поне това разбрах от многото споделяния и поздравления, които дойдоха да ни поднесат след като приключихме. За тях това е друг свят, магия, която ги вълнува по един изключителен начин, дори без да разбират за какво се пее. Ние се бяхме подготвили с разказ за всяка песен, за да имат представа все пак от сюжета. Имаше и български гости, които плакаха и се смяха на различните песни. За тях това си беше едно малко пътуване до родината.

Вие от колко време ръководите „Булгапея“ и кои са целите, които се стремите да постигнете заедно?

Създадохме „Булгапея“ в деня на Първа пролет преди 4 години. КОВИД, за жалост, ни изяде две от тях, но ние упорито репетирахме онлайн - който го е правил, знае за каква невъзможност говоря, но нас това не ни спря. Натрупахме достатъчно материал, който, след отварянето на залите, започнахме да изработваме. Моите цели и желания съвпадат с тези на момичетата – да запазим вече разпаленото българско огнище, да хвърляме в огъня нови, здрави и все по-красиви дървета, да се радваме на красотата и топлината на пламъка му, който идва от сърцето на всяка една от нас. Вече стъпихме и на международна сцена през пролетта в Прага. Вярвам, че това е само началото на един нелек, но удовлетворяващ път, по който носим България в себе си по най-чистия и докосващ начин.