site.btaВалентина Найденова: Пожелавам на екипа на Българското народно училище в Брюксел да сме единни в общата ни кауза
Валентина Найденова е преподавател в новооткритото Българско народно училище в Брюксел. Тя води заниманията и игрите на малките ни сънародници от подготвителната група, обучението в първи клас и ателието по български народни приказки.
Преподавателската ѝ дейност започва в Средното училище за европейски езици в град Русе, където работи в продължение на десет години. Двадесет години от живота ѝ преминават в Българското неделно училище "Пейо Яворов" към Посолството ни в Белгия. От 2014 до 2021 година тя е и негов ръководител.
В училище „Пейо Яворов“ българката е преподавала география и икономика на България, родинознание, околен свят, човекът и обществото. Водила е и ситуационните занимания в подготвителните групи, както и часове по история и цивилизации на България на учениците в първи клас „Съпругът ми премина на работа в друга държава и аз го придружих, което беше основната причина да напусна училището и Белгия“, разказа преподавателката специално за БТА.
Найденова е магистър по специалностите "География“ и "Предучилищна и начална педагогика". Работила е и в белгийската образователна система.
Ето какво още сподели учителката за рубриката „БГ Свят“ на БТА:
Как посрещнахте децата, които прекрачиха прага на новото учебно заведение, какви бяха първите им занимания?
- Заедно с Таня Станева и други колеги от екипа на Българската културна асоциация в Белгия, с учителката Галя, както и с нашите съпрузи, подредихме класните стаи да са чисти и приветливи. Закачихме карти по стените, цветни табла, включително три вида картинни табла на българската азбука. На всяка маса поставихме индивидуални табла за работа.
Всички приветствени надписи бяха в шрифт, който помага на деца с дислексия (Adys), за да бъдат достъпни за всички. С този шрифт ще продължим през цялата учебна година.
Посрещането на децата в училището бе огромно вълнение и за нас преподавателите, въпреки опита, който имаме с Галя. Всъщност, винаги съм се вълнувала. Родителите ни поверяват най-ценното което имат - своите деца. Няма как да сме безразлични.
Както повелява българската традиция, имахме училищно звънче, менче с вода, здравец, питка с шарена сол и много усмивки.
Предложихме още домашен кекс и безглутенови хранителни продукти - бисквити, без шоколад и без ядки.
Нали е празник – имаше и подаръци. Всяко дете получи своето цветно картонено моливче, което вътре беше пълно с изненади. Направихме и подарихме още нещо полезно и необходимо- книгоразделител с логото на Българското народно училище и карта с трибагреника на България.
Първите занимания бяха с децата от подготвителните групи, след тях с първокласниците. Стихотворението „Първокласник“, което Стефко беше подготвил да ни рецитира, отложихме за следващата седмица.
Една седмица по-рано се представих на родителите, изпратих списъка с необходимите работни тетрадки и допълнителни материали за учениците в съответната група или клас и помолих децата да дойдат на първия си час с любимата играчка. Така те ще запознават не само себе си, но и своите играчки помежду си.
Беше много приятно представяне. Мечът се превърна в показалка за таблата на стената и всеки, който пожела, излезе на дъската, държейки вълшебния меч на Жулио. А той беше много горд от това, че ми е помогнал.
Географският глобус беше моята любима играчка, която представих. Земята се върти, а ние не падаме от нея. За това има вълшебни правила, с които ще се запознаем като станем по-големи. Има правила в семейството, има и в училището. А тези вълшебни думи и правила, които сега трябва да разберем, бяха на табло с картинки. Поговорихме си за тях и започнахме веднага да ги прилагаме в общуването си.
Играхме с малка топка, пяхме песничката за посоките ляво и дясно и се въртяхме. А за да не ни се завие свят, седнахме на Земята, в къта на тревата, пред постера в гората и си говорихме за лятната ваканция, за семейството, а цветните картинни табла ни подсказваха какво още да си кажем. И така постепенно всичко си влезе в естествения ход на урока.
Правихме апликации, подредихме зеленчуците и плодовете дали растат на дървото, на земята или под земята. Говорихме за първооткривателите на българската азбука, за главните и малки букви. Произнасяхме думи, пляскахме с ръце. Говорихме за звуците, които правят шум.
Вълнуваха ли се малките ученици, интересни ли им бяха уроците?
- Разбира се, всички се вълнувахме! Започваме първа страница от нашата училищна история. Дадохме всичко от себе си за добрия старт.
Имаше и притеснено детенце от първи клас, което си поплакваше за мама, която излезе след първия час. Но ви уверявам, че до последния час то вече се усмихваше и активно се включи в игрите. Затова помогнаха и Галя, и Таня, които се включиха, и с подходяща интонация играхме всички заедно. Бяхме един чудесен екип.
Входната врата беше отворена. Имаше родители, които пасивно присъстваха на занятията.
Мисля, че на децата им беше интересно, на родителите - любопитно.
Всяко ново начало се прави с радост, с обич, с вяра и доверие.
Кои са произведенията, включени в учебната програма на най-малките ни сънародници?
- След края на часовете с първи клас започнаха часовете по народни приказки.
Две от децата бяха с придружаващ родител. Започнахме заедно. Бях донесла от личната си библиотека книгите на моите деца, вече самите те родители, които четяхме вечер или в минути на отдих. Поговорихме си в групата защо приказките се казват народни. Говорихме как се казват и как говорят животните на български език. И отново използвахме цветно табло с Баба Меца, Зайо Байо, Кума Лиса.
Присъстващите деца познаваха повечето от героите в представените книжки, което лично мен много ме зарадва.
След консултация единодушно избрахме да започнем с приказката „Болен здрав носи“. Толкова шарена книжка и красиви илюстрации в нея - как да не я отвориш! Обяснявахме сложните думи: проснала, кожух, лукаво, воденица. Разказвахме какво виждаме на картинките. И времето неусетно мина.
Следващия път ще продължим отново със същата приказка. Този път децата ще разказват, а при необходимост - аз ще помагам. Няколко седмици ще работим с една приказка. Целта е чрез четене на текст, децата плавно да го научат, да го разберат и да пресъздадат персонажите. В една приказка много неща могат да се объркат.
Важно е да дадем възможност на всеки ученик да опознае себе си, както и място за изява, на което да покаже най-доброто.
Целият курс ще бъде условно разделен на четири части. В края на всяка ще поканим родителите и близки приятели на импровизиран театър с костюми и грим.
Не е задължително условие децата да могат да четат. Най-важното е да се забавляват, да се увличат в историята и да развиват своите способности, влизайки в роля. Искаме те да са щастливи, да разгърнат потенциала си за ораторство и особено важно - да преодолеят страха си от сцена. Програмата ни е много щадяща и съобразена с възрастта на децата. Ще се провежда само на български език. Не е необходимо да владеят отличен български. Важно е да го разбират сравнително добре.
Вие сте част от чисто нова инициатива? Това как Ви кара да се чувствате?
- Българското народно училище е ново училище, затова не е регистрирано към българското Министерство на образованието и науката (МОН).
Но ние работим с децата от подготвителната група и първи клас с учебните помагала на МОН, по програмата на МОН за българските неделни училища в чужбина.
Чувствам се щастлива. Приех предизвикателството с удоволствие, за радост и в полза на децата ни. Знаем какво искаме и как да го направим. Децата са винаги много зареждащи. Работата с тях е отговорна, но е удоволствие да сме с тях.
Какво от предишния Ви преподавателски опит ще Ви води в работата с децата и какво е различното в новото учебно заведение?
- Имам опит и в белгийската образователна система с деца до шестгодишна възраст. Случи се да работя с деца в неравностойно положение, деца със специални образователни потребности, за което минах и обучителен курс. Учила съм педагогика в бившия Съветски съюз, в България и в Белгия.
Разчитам на този опит, който ще ми помогне и в народното училище.
Децата, които имат затруднения в общуването с околните по различни причини (езиков дефицит, езикова компетентност, дефект в говора или други), ще могат да се изявят в ателиетата, които училището предлага.
Работата върху речника на децата се извършва непрекъснато. Обясняват се всички действия на детето, показваме нагледно и на подходящото табло.
В ателието по приказки децата ще станат артисти и ще влязат в ролята на определен герой. Ще се развиват и говорят в собствения си ритъм. Не гоним показатели, не оценяваме, тук сме да се забавляваме.
Курсът по пеене ще позволи по-лесното изразяване, заекването обикновено се тушира с пеене.
Танците - всички знаем , че българските танци тонизират, зареждат с позитивна енергия. Детето ще усети и заживее с магията им от ранна възраст.
Какво по-хубаво от това! Ето това за мен е щастието. Да разпалиш детското любопитство, да го мотивираш да се върне.
Благодаря на съдбата, че моето хоби е и моята професия. Благодаря на Таня, че ме включи в проекта, благодаря и на съпруга ми, че се съгласи на това предизвикателство. С него ще изминаваме 250 километра всяка седмица до Белгия за часовете в Българското народно училище, които са всяка събота. Ще помагаме и възпитаваме с любов и търпение, ще развиваме и обучаваме, за да предадем и да съхраним българската култура в идните поколения.
Какво пожелавате на екипа на Българското народно училище?
Да сме единни в общата ни кауза, както сега. Да пазим доброто, усмивките и ентусиазма ни до края. Успешна, интересна, здрава, мирна и ползотворна учебна година на всички.
/ПЕ/
В допълнение
Избиране на снимки
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Изтегляне на снимки
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.header
news.modal.text