site.btaОБНОВЕНА Ученици от училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Нидерландия участваха в изнесено обучение „По българските следи в Лайден“

Ученици от шести и седми клас от Българското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Нидерландия участваха в изнесено обучение по български език, география и история, наречено „По българските следи в Лайден“. Това съобщи за рубриката „БГ Свят“ на БТА Радостина Шаренкова-Тошкова, организатор на обучението, а също и учител по история и директор в образователното средище. 

Изнесеното обучение е проведено на 10 септември и освен учениците, в него са се включили преподавателите Радостина Шаренкова, Маргарита Илиева, Беркант Исаев и Борислава Попова. Те са направили 10 819 стъпки из старините на град Лайден, в който през 2006 г. е основано училище „Св. св. Кирил и Методий”.

Радостина Шаренкова разказа, че учениците са получили като задача да намерят четирите български следи в Лайден. Без да имат право да използват Google Maps, те са работили по двойки/тройки. Децата са следвали писмени указания и са водели сами групата, а не учителите. Всяка двойка е трябвало да заведе групата до един обект.  

Българските следи в Лайден, от изнесеното обучение, са книгата на Яков Трайков „Различни потреби“ в Лайденската библиотека, българският кестен в Ботаническата градина (Hortus Botanicus), първата сграда на училището, уредена от Йордан Йосифов, която е бивше сиропиталище от 16 век, стената на Ketelboetersteeg и Breestraat, където е изписано, по инициатива на Даниела Горчева, стихотворение на Данила Стоянова.

Когато групата стигне до един от четирите обекта, водачите получават плик с разказ от първо лице на обекта (книгата разказва за себе си, дървото разказва за себе си и т.н.) и загадка, която трябва да решат, посочи още Шаренкова. 

„Ние сме няколко думи на български език, оплетени в изречение и обречени да живеем заедно. Едно момиче на име Данила Стоянова ни събра в стихотворение, тя беше много млада и живееше в мечтите си. Данила се пренесе скоро в един по-добър свят, а ние останахме между страниците на една мъничка книжка, която никой не познаваше. Едва ли щеше някой да ни изговори вече, ако не ни беше открила друга една жена с големи сини очи. Тя ни прочете хиляди пъти и бе твърдо решена да ни направи известни. Един топъл пролетен ден мъж с четка и боя в ръка ни изписа бавно и изящно на тази стена пред вас. Стената вече не е самотна, тя има нас. Ние също не сме скрити в тъмнина, а светим на ъгъла на Бреестраат в Лайден. В града има много стихотворения, но нито едно друго на български. Малко хора знаят българските букви и език. Прочетете ни, разкажете за нас на приятели, за да дойдат още хора да ни се порадват“, гласи разказът от първо лице от името на стихотворението. 

С разказите от първо лице се въвежда разбиране за мултиперспективност, опознаване на обекта не само през техните очи, но и през погледа на някой друг, добави директорът на училището. 

„Работа в групи, тиймбилдинг, опознаване на непознато място чрез активно участие в обиколката, наблюдаване на нидерландските, но и български следи в града, в който се е зародило нашето училище. Децата бяха уморени от жегата, но доволни, че са видели всичко и разгадали тайните на местата. Преведоха българското стихотворение и на холандски език без предварителна подготовка, намериха грешката, която е не особено видима на пръв поглед, минаха по следите на техните предшественици, които вече са студенти по целия свят, но някога са седели на пейките в импровизираните класни стаи от първите две години на училището. Снимаха се и с Рембранд, и с българския кестен, и в крепостта на Лайден, и пред сиропиталището от 16 век“, разказа Радостина Шаренкова.

По думите на директора на учебното заведение децата също така са говорили и чели на български език, свързали са българската с нидерландската история (през историята на кестена и на сиропиталището, както и на книгата в библиотеката), търсили са дати и обяснения на миграциите на книгата и на кестена.

„Някои деца не бяха излизали от квартала си в Хага и това бе шанс за тях да се справят „сами“ с новото, да опознаят външния свят. Беше прекрасно и за мен като учител, започнала да преподавам точно в тази стара сграда-сиропиталище, и за младите колеги - Беркант Исаев и Маргарита Илиева, които от тази година преподават в класовете“, добави тя. 

Както БТА писа, Българското училище е създадено през 2006 година от родолюбиви и ентусиазирани родители в отговор на осъзнатата нужда от структурирано и систематично обучение по български език и литература, история, география, култура и традиции на България за деца, които живеят в Нидерландия, посочват от учебното заведение в своя сайт.

Обучението в образователното средище е лицензирано от българското Министерство на образованието и науката и издадените удостоверения за завършен клас се признават в България. Учениците се разпределят в няколко групи: подготвителна група (четири - пет години), предучилищна група (пет - седем години) и по класове в зависимост от възрастта и степента на владеене на български език. Приемат се деца през цялата учебна година, добавят от училището. 

„Тържествата и честванията на български празници са неразделна част от живота в училището. Деца, родители, учители и гости празнуват заедно Коледа и 24 май. В работилниците за сурвачки и мартеници децата се запознават с богатството, красотата и уникалността на българските традиции“, посочват още от учебното заведение.