site.btaИрина Георгиева - българката, която осъществи 18-годишната си мечта да се завърне в родината

Ирина Георгиева успява да осъществи 18-годишната си мечта - да се върне от Канада в България. Тя винаги ще помни датата 16 април 2004 г. Тогава е на 10 години, в четвърти клас, и приема заминаването като пътешествие. Но с родителите ѝ - Силвия и Асен Георгиеви, и 2-годишното ѝ братче Георги заминават без обратен билет, пише BG Voice.

Изданието разказва историята на българката, която избира да се реализира в родината и да живее на село със съпруга си - алжиреца Риан. 

„Цял живот съм мечтала да съм с двупосочен билет София - Монреал и обратно, а не Монреал - София и обратно. За пръв път споделям това. Емигрант ли си - емигрант оставаш цял живот. Да ти кажа, най-добре съм се чувствала и най-много съм се вълнувала точно по средата на океана, между Европа и Америка. Всички сме така“, споделя Ирина Георгиева пред BG Voice. 

В Канада българката завършва средно училище на 16 години (тъй като учебната система в Квебек е по-различна), а след това се обучава две години в колеж, където се записва с профил „Политика и международни отношения“. Завършва с отличие. След това Ирина Георгиева записва двоен бакалавър - „Философия“ и „Политика“, в Университета на Монреал. През 2020 г. тя записва магистратура в Нов български университет, защото имат колаборация с университета „Лавал“ в Квебек и преподават професори от Квебек. Българката кара две магистратури успоредно на френски език - „Международни отношения“ и „Публично управление“.

Не че животът ѝ в Канада не е хубав, имала е много щастливи моменти, но през цялото време, докато е там, Ирина мечтае да се завърне в България. Липсват ѝ бабите и дядовците, приятелите, посочват от изданието. 

„Аз от самото начало казах на мама и на татко, че ще се върна. Когато и да е, но ще се върна. Първоначално никой не ме взимаше на сериозно, но постепенно ги убедих, че решението ми е съвсем категорично. Дали са ме спирали? Не, напротив, подкрепяха ме, вълнуваха се“, споделя тя.

На 27 април 2022 г. Ирина се завръща окончателно в България - 18 години след заминаването си за Канада. В родината идва заедно със съпруга си Риан, който е от Алжир. С него се запознават още в колежа, през 2013 г. „Голяма любов беше, пламна веднага“, споделя българката. Двойката сключва брак през 2014 г. и тъй като и двамата учат и работят, сватбата се провежда четири години по-късно в град Алжир, на рождения ден на Ирина - 29 юни 2018 г. 

Съпругът ѝ е този, който казва: „Хайде да пробваме да живеем в България“. „Той с истински кеф дойде тук. Знаеше колко искам да се върна в родината, а и за семейството му така беше по-добре, защото България е много по-близо до Алжир от Канада“, разказва тя. Започват да изпращат багажа си с контейнери година преди да се преместят. „Когато родителите ми разбраха, че наистина ще го направим, се разплакаха. Помагаха ни с всичко“, споделя Ирина.

Риан пристига в София няколко месеца след нея, а докато е сама, тя се сблъсква с административни проблеми и бюрокрация. „Нито за миг обаче не съм си помисляла да се върна в Канада“, споделя още пред изданието Ирина.

Тя се сблъсква с една различна България от тази, за която е мечтала. „Най-хубавото е, че нямах никакви разочарования, просто защото бях готова да се върна на всяка цена, независимо какво ще ми коства това. Дойдох с много стрес, но пък имах страхотен късмет да попадна на много цветни и много готини хора, които успяха да ми помогнат за много различни проблеми. Например за документите на мъжа ми, за моите лични проекти, дори и за работата“, казва тя.

Двамата с Риaн живеят в къща в Трудовец, а това лято във вилата им има ремонт от една „българо-канадска бригада“, за която от Канада пристигат и нейните родители.

„Те не страдат, че сега съм далече, а напротив - истински се радват, защото знаят, че аз в Канада бях щастлива, но мечтата ми да се върна в България беше по-силна от всичко“, споделя Ирина.

Българката разказва пред BG Voice, че иска да инвестира в мотивацията на младите хора в България:

„Те трябва да разберат, че и в България също има много възможности, че ключът не е в това да си хванеш багажа и да отидеш на Терминал 2. Много хора, които работят в чужбина, не са истински щастливи. Правят го само за парите. Затова ми се иска да изнасям мотивационни лекции при ученици от 11 клас. Да си кажат: „Ей, утре аз мога да бъда този човек, който ще промени нещо в родината си“.

Цялото интервю на Боряна Антимова с Ирина Георгиева може да прочетете тук.