site.btaПо какво се различават британските почивни дни от българските?

Британците не отбелязват исторически събития с почивни дни. Въпреки че имат известни битки, личности и договори, за които учениците учат, а възрастните познават от многото филми по телевизията или книги, британците нямат своя версия на 4 юли (Ден, в който американците отбелязват подписването на договора за независимостта на САЩ), 14 юли (в който французите си спомнят за превземането на Бастилията по време на революцията), 6 септември (Деня на българското съединение), пише сайтът „Българи в Лондон“.

Причината за липсата на общ исторически ден е във факта, че британската държава е обединение от няколко народи със своя идентичност и исторически празници, както разкрива и официалното името на държавата Обединено кралство, отбелязва изданието. 

Вместо правителството в Лондон да решава кой да бъде националният ден, това е оставено на англичаните, шотландците, северноирландците и уелсците да решават. 

Като национален празник англичаните празнуват Георгьонден (23 април), шотландците Деня на Свети Андрей (30 ноември), уелсците Деня на Свети Георги (1 март), а северно ирландците Деня нa Свети Патрик (17 март). Това не са обаче британски национални дни, в които не се работи.

Британските почивни дни се наричат „Bank Holidays“, защото тогава банките са затворени и не може да се осъществява търговия. По време на „Bank Holidays“ работниците не получават заплащане. В някои договори между работодателя и работника често се определят като част от годишната отпуска, друг път - се среща клауза, че ако работникът работи в почивен ден, той ще получи двойна надница или допълнителна почивка.

Националните „bank holidays“ са 1 януари, Велики петък, понеделник след Великден, първият понеделник на май (Spring Bank Holiday) и последният понеделник на август (Summer Bank Holiday), Коледа и денят след него (Boxing Day).

„Bank holidays“ са за почивка, излети извън града и към морето.

Благодарение на „bank holidays“ започват да се развиват забавленията за масовата публика в курорти като Блекпул, Брайтън, Истборн, в които построяват кейове за разходки навътре в морето, игрални зали с автомати, музикални кутии, виенски колела и люлки.

Масовият вътрешен туризъм е подпомогнат от фирмата на Томас Кук за пакетни пътувания, появяват се и фабрики, произвеждащи пощенски картички и евтини сувенири, които могат да бъдат отнесени за спомен от почивката.