Валентина Лазарова е родена в град Варна, завършва специалност физика и химия в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Работи като учител, а след това и като регионален образователен експерт по химия и физика във Видин. Професията ѝ я отвежда в Прага, Чехия. Заминава зад граница като командирован служител на Министерството на образованието и науката, след като спечелва конкурс за работа в българското училище в Прага.
Ето какво разказа тя пред изданието Marginalia:
Г-жо Лазарова, кога напуснахте България и от колко време не сте се връщали в родината си?
Напуснах България през септември 2005 г. и не съм се прибирала там от миналото лято, но скоро ще пътувам до родния си град.
А изпитвате ли носталгия, липсваше ли Ви страната в периода, когато не сте я посещавали?
Разбира се, че ми липсва. Липсва ми шумът на морето, приятелите, културните мероприятия, всичко.
Как избрахте втората си родина? Получихте добро предложение за работа предварително или разчитахте на помощта на Ваши приятели за първоначалната адаптация?
Попаднах в Чехия след спечелен конкурс за учител по физика и химия в българското училище „Д-р Петър Берон“ и бях четири години командирован служител от Министерството на образованието и науката. От 2009 г. съм учител, назначен по местното законодателство и продължавам да работя в училището.
А след толкова време, което сте прекарали в Чехия, чувствате ли се вписана в местните празници и обичаи или предпочитате, ако имате възможност, да се прибирате по празниците в България?
Ами не се чувствам откъсната, а добре вписана и в чешката, и в българската среда, посещавам Българския културен център и различни културни събития, организирани от него. Ходя и в българските магазини в Прага, но съм чест посетител и на чешките храмове, паметници и ресторанти. Понякога усещам топло и доброжелателно отношение от страна на чешките служители, но съм преживявала и доста негативни прояви към нас, чужденците.
Планирате ли в някакъв период от живота си да се завърнете в България?
Учителската заплата и тук не е висока, но колегите от чешките учебни заведения не се занимават с тежка и огромна документация както ние. Отношението на родителите към училището също е различно като цяло. В Чехия например родителите носят отговорност за посещението на учениците в училище и с подпис в ученическата им книжка удостоверяват присъствието им или извиняват отсъствието им… Дали ще се върна в България – да, но кога, не мога да отговоря все още.
Текстът е препечатан със съкращения. Интервюто е на Камелия Илиева, кореспондент на Marginalia в Прага, Чехия и главен редактор на списание „Роден глас“.
/ЙК/
news.modal.text
