site.btaБългарката Йорданка Веселинова от Каталуния: Животът е едно постоянно предизвикателство

Сънародничката ни Йорданка Веселинова живее в Каталуния от близо 20 години. Като студентка тя заминава да работи за едно лято в град Лейда и преди да се завърне в родината получава покана от своя работодател да остане да работи при него. Така, година по-късно, вече завършила образованието си у нас, българката се завръща в Лейда и започва живота си в испанския град. „Този град има едно очарование и магия, които ме завладяха от първия момент“, споделя Веселинова. В Лейда дълго време тя работи в сферата на туризма, в момента е част от екипа на Гражданския център в кметството на града и е част от Българската асоциация в Лейда – „Мечта". А в рамките на проекта „Разкажи ни на каталунски за българските традиции", тя и актьорите от Театрална група „Мечта“ представиха спектакъла „Милионерът“ на Йордан Йовков на каталунски език. В представлението участваха българи и каталунци, а Йорданка Веселинова е координатор на групата. "Моите предизвикателства в Лейда бяха да науча каталунския език, да намеря престижна работа и да се изкачвам в йерархията ѝ, да завърша магистърската си степен в Университета в Лейда, да работя за обществото и да допринасям за доброто на хората", сподели тя за БТА.

Ето какво още разказа Веселинова за рубриката БГ Свят: 

От колко години живеете извън България и как взехте решение да заминете?

- Напуснах моята родина, когато бях на 20 години. Преди точно 22 години от Колежа по туризъм "Иван Вазов" към Икономическия университет в град Варна, където учех “Организация и управление на хотели и ресторанти“ с първи чужд език руски и втори испанки, ни предложиха да участваме в селективен проект за работа през лятото в хотели или ресторанти в различни села и градове в Каталуния. Аз бях една от избраните. По-късно разбрах, че проектът е създаден по инициатива на Федерацията по туризъм в Каталуния. 

Градът, в който трябваше да работя в продължение на едно лято, бе Лейда, а ресторантът се казваше „Vaporetto“. Дни преди да си тръгна за България, моят шеф Джорди Веа ми предложи да се върна да работя при него. Отговорът ми бе, че за мен е важно да завърша образованието си и ако е съгласен да изчака, с удоволствие бих се върнала в неговия ресторант. Той прие моето условие. На следващата година, след като завърших, Джорди Веа задейства процеса по изготвяне на моята виза за работа в Каталуния и така започна моят живот в Лейда.

Този град има едно очарование и магия, които ме завладяха от първия момент. Хората са много отговорни, сериозни и добронамерени към амбициозни, работливи, благодарни и честни хора, каквито сме българите като цяло. Освен това, познаваха и свързваха България с много топли чувства заради участието на Христо Стоичков във футболния екип на Барселона. Така че, веднага се почувствах удобно и добре дошла сред местните хора. 

С какво се занимавахте в началото и как се стигна до създаването на Българската асоциация в Лейда – „Мечта"?

- Голяма част от моята професионална траектория премина в сферата на туризма. Последното ми работно място бе хотел „Парадор“ - част от най-престижната хотелска верига в цяла Испания. Напуснах го, насочвайки моя опит и познания в местната администрация - в кметството на града. Сега работя там, в Гражданския център.

Що се отнася до създаването на "Мечта" - ясно и точно трябва да подчертая, че създаването ѝ е продукт на желанието на българската общност в Лейда да се създаде организация, чрез която да работим и творим за разпространението на българските култура, език, танци, песни, традиции и по този начин да се чувстваме по-близо до всичко българско и родно. 

На общо събрание се реши кои ще бъдат членовете на Управителния съвет и правилата за работа, включени в устава на асоциацията. Моята роля бе да оформя документите и в началото заемах длъжността касиер. Искам да изтъкна, че асоциация „Мечта“ е една от малкото в Каталуния и цяла Испания, която се базира на демократични принципи. Например, това че Управителният съвет се избира чрез решение на общо събрание на всеки пет години, бюджетът се определя от асамблеята, бъдещите проекти също се решават от членовете.

Дейността на асоциацията е съсредоточена в три работни групи - Неделно училище "Паисий Хилендарски", Група по български народни танци и Група "Разкажи ни на каталунски за българските традиции", която включва и Театрална група „Мечта“.

Тази година участниците в групата, която ръководя, си поставихме за цел да подготвим театралната постановка „Милионерът“. Предначертахме си целите, разпределихме си задачите и започнахме да работим за реализацията им. 

Как възникна идеята за създаването на проекта „Разкажи ни на каталунски за българските традиции"?

- През 2021 година завърших магистърската си степен по приложна лингвистика в университета в Лейда, с координатор Гузман Манчо Барес. Трябва да призная, че имах щастието да ми преподават едни от най-добрите професори в сферата на езикознанието, в това число Мария Сабате Далмау, която ме придружаваше в процеса на изготвянето на магистърска ми теза. 

Темата ѝ беше свързана с понятието „newspekarism“ и се изразяваше в направата на едно проучване относно нивото на владеене и честота на използване на каталунския език от представители на българската общност в Лейда. В проучването взеха участие 11 души. Всички те бяха свързани помежду си чрез дейността  на Българската асоциация в Леида – „Мечта“. В резултат на това проучване и с намерението да се изслуша и да се даде гласност на българското население в Лейда възниква идеята за проекта „Разкажи ни на каталунски за българските традиции".  

В какво се състои този проект? 

- Както всички знаем, в България има много обичаи и традиции. Всички са интересни и имат своята история, белязана от отпечатъка на времето. Едни от най-известните български традиции са кукерството, нестинарството, сурвакарството, коледарството, Баба Марта. За съжаление, те са почти непознати за хората в град Лейда. 

Целта на проекта „Разкажи ни на каталунски за българските традиции" е да събере информация и да опише характеристиките на онези български традиции, които участниците сметнат за интересни и важни, базирайки се на техния опит и на всичко, което са научили на техните родители, близки и роднини. Също така, сред целите на работната група е да се направи списък с имената на традиционните ястия, които се приготвят по време на тези български празници. След като се събере желаната информация, я превеждаме (всички заедно) на каталунски и записваме видеоклипове, които публикуваме, правим брошури, плакати, календари и материали, с които разпространяваме информацията. Чрез тези материали целим да разкажем на нашите съседи, приятели и колеги, говорещи каталунски, как празнуваме българските традиции, насърчавайки мултикултурността сред гражданите в град Лейда. Вече обмисляме и варианти да издадем книга с материалите, които сме изготвили. 

Кой може да вземе участие в дейността на групата? 

- В дейността могат да вземат участие хора, които не знаят каталунски език, но имат интерес да го научат. Могат да участват и хора, които вече владеят този език и искат да поддържат и задълбочат познанията си. Обученията се провеждат онлайн. Всеки може да участва, независимо от местоположението си. Работната година започва през октомври и приключва на 30 юни. Дейността се провежда два дена в седмицата - един ден работим с участници с начално ниво на владение на езика, друг ден с участниците с напреднало ниво. Срещите ни продължават един час. Графикът е съобразен с техните нужди и предпочитания. 

Желанието им да научат и използват каталунския език прерасна в създаването на Театралната група – „Мечта". В нея се включиха и местни артисти. Общият брой на участниците е единадесет. Трябва да призная, че всички те приеха много радушно и с голям интерес идеята да участват в подобна инициатива.

Първата театрална постановка, която решихме на представим на каталунската сцена, бе „Милионерът" от Йордан Йовков. За подготовката на спектакъла всеки петък използвахме зала в един от гражданските центрове, който ни предостави кметството на града. Впоследствие един от престижните спортни центрове ни предостави друго помещение, в което да репетираме в сряда и четвъртък. А в неделя ни беше осигурена частна зала от собствениците на една жилищна кооперация. 

Естествено, пътищата към големите върхове са каменисти и трудно проходими, но опитът от преживяното е ракурс, който придобихме и ще ни остане завинаги, а изживените емоции ни правят по-човечни, по-близки и задружни.  

Една от трудностите, с която трябваше да се справим за много кратко време, бе напускането на главната актриса, която играеше ролята на госпожа Масларска. Тогава аз трябваше да взема тази роля, а моята - на Христина, я взе директорката на групата. Сега като погледна назад, мисля, че се взе най-правилното решение. Въпреки че ролята на Масларска е много отговорна, силна, енергична, изискваща много концентрация и актьорски талант, искам да споделя, че удоволствието и удовлетворението, което ми носи интерпретацията на героинята, са огромни. Съвместната ни работа с момичетата от работната група „Разкажи ни на каталунски за българските традиции" и с Театралната група „Мечта" ми дадоха много нов опит в професионален и личен план и организационни познания. Придобих нови умения за работа в екип и за това как да се справям в трудни ситуации, без да губя контрол, поддържайки стабилна позиция, ръководейки се от целите на проекта и вдъхвайки кураж и увереност на участниците. Най-откровено мога да кажа, че това за мен е един от най-красивите и ползотворни етапи в моя живот.       

Приключвам с още една новина - получих предложение от Университета в Лейда, дейността на работната група „Разкажи ни на каталунски за българските традиции" да бъде обект на внимание за изработката на една бъдеща докторска степен. 

Кой Ви помага във Вашите начинания? Подкрепя ли се българската общност в Лейда?

- Има всякакви хора - такива, които помагат за развитието на дейността на асоциацията и такива, които не желаят да участват. Това е личен избор. Всеки има свободата да решава как да постъпи, съобразявайки се със своите принципи, приоритети и убеждения. Виждам това и в отношенията на българите извън дейността на "Мечта". Различни сме, мислим и интерпретираме света по различен начин. 

Какви са предизвикателствата пред сънародниците ни в Каталуния?

- Животът е едно постоянно предизвикателство. Без значение от това къде се намираме. От нас зависи до каква степен сме готови и желаем да търсим предизвикателствата в живота. Моите предизвикателства в Лейда бяха да науча каталунския език (испански вече знаех от университета), да намеря престижна работа и да се изкачвам в йерархията ѝ, да завърша магистърската си степен в Университета в Лейда, да работя за обществото и да допринасям за доброто на хората. Обичам да организирам благотворителни кампании. Една от тях е дарителската кампания, която организирахме заедно с моята приятелка Елена Дарачева (тя вече жевее и работи в България), чрез която събрахме над 150 български книги и ги дарихме на местната библиотека. След като направихме дарението, ръководството на този културен център реши да се направят два сектора - за възрастни и деца, от които всички българи живеещи в Лейда можеха да изберат любимо четиво на родния си език. Така тя стана първата библиотека в цяла Каталуния и може би цяла Испания, която разполагаше с такова огромно разнообразие от български творби. Миналата година дарихме мартенички на децата от SOS селища в град Трявна. Това са моите предизвикателства. Трудно ми е да говоря за останалите и от името на всички. Предизвикателствата са субективно понятие.

Как пазите връзката си с родината, имате ли приятели в България, с които се чувате и виждате?

- Моята връзка с България е постоянна и силна. Обичам моето семейство, обичам моя роден град - Горна Оряховица, обичам моето село - Страхилово. Като се прибирам в България, най-обичам да си ида на село при баба. Тишината и спокойствието ме зареждат със сила и увереност. Красивите спомени от миналото изплуват в съзнанието ми и стоплят душата ми. С тази позитивна енергия се връщам в Лейда готова да продължа напред.

Имам много приятели - съучениците ми от основното училище „Патриарх Евтимий“ в Горна Оряховица, от Техникума по туризъм във Велико Търново, от Колежа по туризъм, имам много приятели от родния ми град, имам много приятели от моето село. Следя техния живот чрез Фейсбук и се чуваме често, а с моята майка - моят пример, сила и гордост - се чувам всеки ден.  

Колко често успявате да се връщате в България?

- Задължително всяка година, най-малко един път.