site.btaВладимир Зарев: Ако няма Бог, животът и битието са безмислени

За властта, страха от смъртта, свободата и пътя към вярата говори писателят Владимир Зарев по време на срещата си с публиката на Петия фестивал на българската книга в Брюксел. Въпроси, белязали неговото творчество, и застъпени в романа „Объркани в свободата“.

„Дойдох с голямо удоволствие тук, защото останах изумен, че извън България има читатели, които искат да четат български книги, исках да дойда да ги видя, просто да се запозная с тях“, каза писателят в началото на срещата.

Той се спря на двете сюжетни линии, които се развиват паралелно в книгата „Объркани в свободата“. Първата пренася читателите във времето на КОВИД пандемията и засяга темата за свободата.

„Какво причини пандемията? Тя удари целия свят. Изведнъж, заплашени от този КОВИД, се почувствахме смалени, защото целият свят не можеше да се справи с него. Това беше насилието на страха, че във всеки момент някои от близките ни може да се разболее. Второ, това беше насилието на неизвестността, насилието на несвободата, тъй като ние трябваше да правим задължителни неща – забрани ни се да ходим на театър, в заведенията, трябваше да спазваме разстояние. Трябваше задължително да носим маски, а те отнеха лицата ни. Това беше насилието на задължителното равенство, което помним от времето на социализма. Започнаха напрежения в семейството. Аз престанах да харесвам себе си. Това е роман за непостижимостта на свободата“, допълни Зарев.

Втората история се развива през 1437 година, когато се осъществява така наречената Фераро-флорентинска уния. Главният герой в произведението е един исихаст – момче, което попада в манастир, след като губи майка си и баща си.

„За него това е страшна травма и вътрешна борба с Бога - по каква причина Той допуска това. Постепенно тръгва да пътува с един исихаст - голям, интересен богослов, и по този начин попада в унията“, разказа Зарев.

По това време целият Балкански полуостров е под турско робство. Само Цариград, Константинопол и околните земи са свободни. Тогава на цариградският император му идва идеята да се срещне с папата и да примири православието с католицизма, с надеждата, че Западът ще изпрати кръстоносни походи по нашите земи, за да ни освободят. „Това е последният опит да се примирият католицизма и православието“, уточни Зарев.

Основният стремеж на исхиастите е да добият такова вътрешно съвършенство, че да видят светлината на Христос, сподели още писателят. 

„Обикновено исихастите стават схимонаси - хора, които дават обет за пълно мълчание. Защото, според вярата им, разговорите между хората са напразен шум, които ни пречат да общуваме с Бог. Когато спрем този шум и престанем да говорим, тогава имаме шанса да започнем да говорим директно и единствено с Бог. Моят герой постига това, за да умре. Съвършенството е непостижимо, то е като хоризонт, колкото повече го приближаваш, толкова повече се отдалечава“, допълни той.

За страха от смъртта авторът посочи, че в момента, в който хората са станали смъртни, те са станали творящи същества - измислят огъня, лъка и стрелите, по-късно атомната енергия, телефоните. Той се спря и на темата за властта: „Всеки от нас, през целия си живот се стреми да властва. Единственото нещо, което подрежда света, това е властта. Тя има безкрайно много форми – красотата, знанието, подлостта, грубостта, нежността. Любовта е чиста власт – влюбеният човек не е свободен човек. Парите са форма на власт – огромните пари са форма на неизмерима свобода и власт. Разбира се, най – големите пари изискват цялото наше внимание, за да ги задържим. И хората, които ги притежават, се превръщат в роби на своята свобода. Това е страшно. Апостол Павел е казал: „никой от вас нищо няма да отнесе от тази земя, защото нищо не е донесъл. Какво може да купи човек с 10 милиарда в последния момент от живота си“, попита авторът.

Владимир Зарев  е писател, в чиито произведения личните истории са вплетени и се развиват в исторически план. Автор е на романите "Денят на нетърпението", "Процесът", „Хрътката“, "Хрътката срещу хрътката", "Лето 1850", "Разруха", "Поп Богомил и съвършенството на страха", "Светове", "Орлов мост", "Чудовището", "Объркани в свободата" и на трилогията "Битието", "Изходът", "Законът".

Носител е на Националните литературни награди "Иван Вазов" и "Елин Пелин", както и на държавната награда "Св. Паисий Хилендарски". Главен редактор е на "Съвременник", списанието за българска и преводна литература и изкуство.