site.btaСлавейко Старипавлов: Белгия ми даде един по-обективен и критичен поглед върху света

Славейко Старипавлов заснема и монтира визитките на участниците във Фестивала на българската книга в Брюксел, откакто форумът съществува. Близо осем години той живее в Белгия, но носталгията и усещането, че трябва да бъде в България, го карат да се завърне отново в родината. От Белгия той пренася у нас един по-обективен и критичен поглед върху света, а там оставя наши сънародници, с които общува досега.

В България Славейко работи в сферата на комуникациите в международна фирма, занимава се и с видеопроизводство и монтаж на свободна практика. В момента учи в СофтУни специалност "Дизайн, криейтив и визуализация". Интересите му са насочени към литературата, историята, социалната тематика, монтажа и видеопроизводството. Пише поезия и има публикации в списания. "Занимавам се напълно непрофесионално и непретенциозно и с някои лични музикални проекти, но това е изцяло в рамките на хоби сферата и личното удоволствие", разказа той за БТА.

Ето какво още сподели Славейко Старипавлов за рубриката БГ Свят:

Вие сте част от екипа, който организира фестивала на книгата в Брюксел от самото му създаване. Разкажете ни повече за Вашите задачи.

Задачите ми се въртят основно около техническите аспекти на фестивала, като отговарям основно за видеозаснемане и монтаж на визитките на участниците. Занимавах се активно и с подготовката на дигиталното издание на фестивала по време на пандемията.

Какво помните за началото на форума и как той се промени във времето?

В началото форумът беше сравнително скромен откъм интерес, брой посетители, брой автори и доброволци. С времето и с опита интересът се повиши, посетителите се увеличиха, продължаваме да привличаме някои от най-забележителните български автори. Събитието се превърна с една прекрасна традиция, която служи за културен и литературен мост между България и живеещите в или около Белгия наши сънародници. Също така, с натрупания опит, успяваме все по-успешно и качествено да организираме всеки следващ фестивал.

Какво Ви дава мотивация да продължавате да сте част от екипа на фестивала, въпреки че вече не живеете в белгийската столица?

Основната ми мотивация да продължавам да съм част от екипа на фестивала е усещането за принос към една истински смислена кауза, а именно разпространението на българската култура. Любовта ми към литературата, работата от първо лице с интересните ни гости и срещите с български читатели ме зареждат и обогатяват допълнително. Не мога да пропусна и факта, че, покрай работата с хора от културната и литературна среда, успях да завържа силни приятелства и контакти, които продължавам да поддържам и извън организацията. И не на последно място, участието  в различни проекти на организацията ми дава изключително ценен опит, който успявам да прилагам в личния и професионалния си живот. 

Колко време и енергия са необходими, за да се осъществи подобен форум?

Организацията на подобен форум всяка година е същински подвиг, който изисква повече енергия, отколкото всеки от нас е подозирал, че притежава. Основната причина за това е както че работата по организацията се случва в малкото свободно време, което ни остава на всички от натоварените ежедневия, така и поради огромната по обем работа по подобен проект. Лично за мен времето никога не е достатъчно, за да се организира всичко по начина, по който искаме. Въпреки това смятам, че успяваме да постигнем страхотни резултати и усилията ни далеч не остават незабелязани.

Колко време живяхте в Брюксел и каква беше причината да се завърнете в България?

В Белгия живях почти 8 години. Основните причини да се завърна в България бяха носталгията, нуждата да съм близо до близките си, желанието да съм по-близо до случващото се и протичащите тук процеси, както и усещането, че се намирам там, където трябва да бъда.

С какво се занимавахте в Брюксел и имате ли приятели, с които поддържате контакти
там?

В Брюксел завърших средното си образование и продължих да живея там покрай постъпването ми в университет. Поддържам контакт основно с наши сънародници там. Може би последното се дължи на работата ми в организацията, която ме сплоти с българската общност като цяло. 

Какво от живота си в Белгия пренесохте със себе си в България?

Мисля, че Белгия ми даде един по-обективен и критичен поглед върху света, който пренасям и предавам и в България. Там осъзнах, че всяка държава и общност имат своите проблеми и добри примери. Няма перфектен модел устройство на управление. От нас зависи дали ще се поучим от успехите и грешките на другите, за да създадем едно по-обединено, по-пълноценно, по-справедливо и прогресиращо общество.