site.btaПраправнукът на Мина Тодорова - любимата на Яворов: И до днес тя остава муза

Българинът Иван Пеев е илюстратор и графичен дизайнер, праправнук на Мина Тодорова – любимата на Яворов. Той живее в Париж, като негови са образите на Травис и Мина. Ето както разказа той за тях специално за рубриката БГ Свят на БТА: 

Разкажете ни за себе си в няколко изречения – с какво се занимавате, къде сто роден, къде сте учил?

Казвам се Иван Пеев, илюстратор и графичен дизайнер, роден съм в Париж. Учил съм в гимназия “Lycée Montaigne”, а след това в ЕСV - училище за графичен дизайн. В последствие реших да продължа обучението си в университета UQAM Монреал - Канада.

Как решихте да станете художник?

Когато бях малък, много обичах скейтборд културата и всички известни, свързани с нея илюстратори (Jimbo Phillips, Sean Cliver, NeckFace…). Започнах да рисувам, повлиян от тях и постепенно изработих мой собствен стил.

Разкажете ни как се родиха образите на Травис и Мина и кои всъщност са те?

Навремето исках да си имам моите герои, но нямах никаква идея кои ще бъдат те. И преди 8 години по време на едно пътуване в Ню Йорк нарисувах първия герой - Травис, препратка към Роберт Де Ниро в Taxi Driver (Travis Bickle). Приятелите ми се шегуваха и казваха, че си приличаме… Мина се роди малко по-късно в Париж. Исках Травис да не бъде сам. Мина е препратка към Мина Тодорова, моята пра-пра баба. Важно беше за мен да има нещо свързано с българските ми корени (цялото ми семейство е родено в България). Травис и Мина са моето алтер-его, “живеят с мен всеки ден”.

Вие сте праправнук на Мина Тодорова – любимата на Яворов? Кога и как научихте за това?

Когато бях малък, прекарвах ваканцията в Банско с баба и дядо. Те ми разказваха историята на Мина и ми показаха статуята на Яворов в двора на църквата. Навремето не разбирах колко важни са тези личности за българите. 2012 г. учих в Българското училище в Париж. Румяна Шибилева ми беше учителка и един ден ни каза, че ще четем “Две хубави очи”. И в този момент аз просто споменах, че Мина ми е пра-пра баба, но без да знам, че е толкова важно. И тя се спря и не знаеше какво да отговори, почти в емоционален шок. Тогава разбрах колко символично е това стихотворение.

Какво Ви разказаха първо за нея, какви са спомените, които пазите в семейството си за Мина? А говорите ли за Яворов? Какво малко знаем за нея, най-познат е фактът, че е била негова любима, какъв човек обаче е била Вашата пра-пра баба?

Моите първи спомени са от дядо ми Йордан Пеев, който е внук на нейния брат Христо Тодоров. Разказваха ми, че е починала млада и че е била много обичана. В семейството са смятали, че връзката между Мина и Яворов е била невъзможна: «нито той бе за нея, нито тя - за него». Разликата в годините е голяма, тя е много крехка и болнава. Нужни са постоянни грижи за здравето ѝ, които той не може да осигури, защото е буен и непостоянен. Семейството я описва като умна и чувствителна девойка, която упорито защитава докрай своето право на обич. В семейството остава «пръстенът с опал», който е предаден на музея на Яворов. По-късно, моят дядо с болка разбира, че пръстенът е откраднат от витрината, в която е бил поставен, редом с кичур от косата ѝ. И до днес българи, живеещи в Париж, изобщо във Франция, посещават нейния гроб, пазят паметта за нея.

Вас лично какво най-много Ви впечатли от разказите, които стигнаха до Вас за Мина?

За мене тя е вдъхновение. С “моята” Мина, която рисувам, искам да покажа, че и до днес тя остава муза и че я обичам много.

Вие не сте роден в България, но държите да поддържате българския си на ниво – как се случва това?

Доста време ми отне да разбера колко е ценно да имам две различни култури. Особено две силни култури като тази на Франция и на България. Освен че говоря с родителите си на български, имам и приятели в Париж, които са българи. За мен е важно да се виждаме, да говорим на нашия език и да показваме, че нашата култура е важна.