Калинка Панчева е основател и директор на Българското училище „Родна стряха“ в Кипър. Тя преподава по български език и литература, както и театър. Основава училището преди 8 години, на колкото е и дъщеря ѝ. Ето какво разказа Панчева пред рубриката БГ Свят на БТА:
Какво Ви мотивира да създадете училището?
Самият старт на училището беше с деца, които са двуезични.
Липсваше подход за тези деца в училищата, които аз познавах в Кипър. Всички колеги импровизираха. Преди 15 г. се създаваха първите училища. Аз бях един от учителите в родното училище в Ларнака. Тогава ставаше дума за подготовка на деца, които не знаят български език или го владеят слабо. Обучени учители за това още обаче нямаше, нито пък специалности, свързани с обучението по български език, бяха популярни тогава.
От скоро съществува специалността Трансгранична българистика в Софийски университет, с която се подпомага тази общност от учители - да се справят поне в основни линии с преподаването на български език като чужд.
Мотивацията ми да създам училището идваше оттам, че няма такава подготовка и че на колегите не им се занимаваше с отделни ученици и нямаха възможност да го правят - всеки работи и друга работа.
Тогава реших да направя аз индивидуално една малка група с деца, които са от смесен брак и не са посещавали българско училище. Експериментирах с един руски метод, потърсих и нещо по-различно. Родителите бяха доволни. Групите бяха малки – от 1 – 2 – 3 деца в различни възрасти.
Така преди 8 години създадох училището, през 2015 г.
Колко и в какъв възрастов диапазон са учениците в момента?
В момента децата са 75, възрастовият диапазон е от 4-годишни до 18 г. В горния курс, за съжаление, остават все по-малко ученици. Най-ентусиазирани са малките, защото материалът там е по-лесен. И в гръцкото училище не им отнема толкова много време. Много по-лесно е да задържиш малките.
Какви предмети се изучават при Вас?
Български език и литература, история и география. Използваме като метод на обучение и театър. Театърът, драматизацията, особено за по-малките, е най-уникалният начин, с който може да се обучи едно дете, което не владее езика. Театърът е част от т.нар. допълнителни дейности. В групата по театър фигурират около десетина дечица. В момента те подготвят приказката „Галената Богданка“, която ще представят за края на учебната година.
По-рано имахме и група по танци, но интересът към тях е по-нисък.
От тази година сте въвели часове по религия. Отец Максим ги води. Какво провокира въвеждането им?
Въвеждането на тези часове е моя идея още от самото създаване на училището, но за съжаление не намирах някой, който да има желание и достатъчно време, за да отдели за това. Изключително е трудно и на отец Максим да се справи с всичко, което има и в манастира, но въпреки това той откликна, с което много ни зарадва. Провокира ме това, че наблюдавам деградация на обществото. Винаги съм смятала, че културата, ценностите, моралът са били пазени винаги от църквата. Смятам, че това безверие, което напоследък заразно е плъзнало из новото общество, из младите, не води до нищо добро. За мен е важно да помнят историята, която е изцяло свързана с църквата. Има много български светци, които не се споменават в гръцките училища – Паисий Хилендарски, светите братя Кирил и Методий, Иван Рилски. Те са изиграли изключително важна роля в българската история.
Интересът към религията е изключителен. Ученици дори пропускат уроци по английски в дните, в които трябва да се срещнат с отец Максим.
Колко са децата в часа по религия?
Всеки ден стават повече и повече. Последният път бяха над 20, когато отидохме малко преди коледните празници в манастира и всички казаха „Отче наш“ на български език. Вълнението беше огромно. Всички чужденци, които чуха молитвата на български език, бяха въодушевени и много ни се радваха.
Нашите деца казаха най-важното. „Отче наш“ съдържа матрицата на християнската религия – че трябва да сме благодарни за всичко, което получаваме.
Кое е най-важното, което децата трябва да научат в училище?
Най-важното нещо, което те трябва да разберат е, че всичко се прави с любов. И добрината води до друга добрина. Ако се научим да бъдем добри, ще получаваме добро. С лошо не се решава нито един проблем.
В училището Ви се помещава единствената книжарница в Кипър, която предлага български книги до всяка точка на страната. Разкажете ни за нея.
Имахме деца, които съвсем не знаеха български език. Бяха ни необходими повече книжки, разнообразни, съвременни, подходящи за тези деца. Не само за тях, но и за моето, което е двуезично, от смесен брак. Аз не подхождам, мислейки за това какво е нужно на децата като учител, а като майка – какво е нужно за моето дете. Това съответно предлагам и на моите ученици. Панайота е на 8 години, тя е родена заедно с училището. Това са моите две деца на 8 години.
Какви са различията между преподаването в България и това зад граница?
Нямат нищо общо. Ние започнахме да обучаваме децата по български като първи – така, както се обучават в България. Но, за съжаление, нашите деца съвсем не са българи. Благодарение на нашето училище те остават до голяма степен българи. Но начинът, по който трябва да се преподава един урок на дете, което владее българския език като първи, е съвсем различен от начина, по който се преподава на детето, което не разбира голяма част от текстовете, създадени за децата в България. Необходима е адаптация на текстовете.
Но нещо, което моля всички български родители, дори да се откажат да идват на българско училище – нека не спират да четат. Само така могат да запазят българския език на своите деца.
/ЙК/
news.modal.text
