site.btaБългарка е ултрамаратонец номер едно на Северна Италия

SM 16:47:31 09-02-2022
MG1644SM.004
българка - ултрамаратон - Италия - рекорд - бягане

Българка е ултрамаратонец номер едно на Северна Италия






София, 9 февруари /Мартина Ганчева, БТА/
Българката Михаела Иванова Енгларо е номер едно на Северна Италия в свръхдългите бягания, известни като ултрамаратони. И трета в цяла Италия.

През декември миналата година тя постави нов национален рекорд в женското бягане в дисциплината "24 часа". За това време сънародничката ни пробяга в Барселона 201.5 км - с 8 километра повече от досегашния рекорд, който беше записан пак от нея през 2020 г., в Украйна.

Михаела Иванова Енгларо е посветена на бягането, но има и други постижения - тя е първата чужденка, станала общински съветник в Конкорецо, Ломбардия през 2019 г. За в бъдеще обаче няма политически амбиции.

Заминава за Италия, след като завършва гимназия с френски в родния си град Русе, а после "Стопанско управление" в Софийския университет и се омъжва за италианец. Вече 20 години живее на Ботуша, но е избрала да остане само с българско гражданство.

Ето какво сподели тя за страстта си по бягането и носталгията по България специално за БТА и рубриката БГ СВЯТ.

Кога и как влязохте в света на ултарамаратоните?

Заемах много важна длъжност в голяма фирма. В един момент се оказах по средата на кръстосан огън. И имах тежката задача да уволня 120 човека, да преговарям със синдикатите. Носех всичкия този товар вкъщи и в един момент хванах маратонките, излязох и започнах да тичам. Първоначално по два-три пъти седмично. Без никаква програма, без никаква култура. Просто от нуждата да разтоваря. Но аз съм такава по натура, че трябва да имам някаква цел, към която да се стремя, за да съм постоянна.

И записах полумаратона в Монца. Успях да го завърша. После се записах в бегаческия клуб на градчето, където живея - Конкорецо. И се явих на груповото ходене в Тревизу. 3 часа и 22 минути. Това беше моя първи маратон.

Разбрах, че за мен е много по-лесно да бягам на състезание с обиколки, а не бързо бягане от точка А до точка Б. Видях, че ми се отдава повече издръжливостта. И женската конкуренция беше по-малка. И се преориентирах. Новата ми цел беше да избягам топ 10 маратоните. И почти успях. Остана ми само този в Лондон, който отмениха заради пандемията.

Отвъд спорта, не Ви ли липсва България?

Липсва ми. Имам нужда поне един път годишно да си се прибирам. Преди пандемията си идвах всяка година за по две-три седмици. Време, което обикновено прекарвах със семейството на морето. Само на българското Черноморие ходим, на Албена. И децата много обичат България. За тях тя е красива природа. Но не само.

Винаги в къщи боядисваме яйца за Великден. Децата ми са израснали с това. За тях най-любимите празници са Великден и Коледа, защото са свързани с българските традиции и духовност. Винаги на Бъдни вечер ядем зелеви сарми, боб, патка. За всяка Нова година правим баница с късмети. Даже и дъщеря ми иска да я науча да си готви зелеви сарми.
/МГ/