site.btaНиколай Йорданов: Традициите държат българската общност в Словакия единна

Николай Йорданов: Традициите държат българската общност в Словакия единна
Николай Йорданов: Традициите държат българската общност в Словакия единна
Снимки: личен архив

Николай Йорданов е учител с дългогодишен опит. Определя Братислава като свой любим град. Заминава за Словакия през октомври 2013 г., малко преди това разбрал - както сам казва - "случайно", че в Българското средно училище "Христо Ботев" има място за командирован учител. Преди това преподава физика и математика на английски език в София. Днес живее между две европейски столици.

Ето какво разказа Николай за рубриката БГ Свят на БТА.

Как бихте описали Братислава? 

Като много спокойно място. След София, когато дойдеш в Братислава, веднага се влюбваш - още първата година. Подредеността и връзките с останалия свят, които са много бързи – това е един малък град с около 450 000 души население. 

Вече почти 10 години работите в Българското средно училище в Братислава – кое е основното предизвикателство, което срещнахте?

Словашките деца. Нашето училище е и като българско държавно училище, и като словашка гимназия – частно учебно заведение в словашката система. Голяма част от нашите ученици са словаци, не само българи. Когато един учител дойде тук на работа от България, той се сблъсква първо с комуникацията. Когато има словаци, които не знаят български, се комуникира много по-трудно. За щастие нашите учители са мотивирани, а децата твърдят, че българският език от по-лесен от словашкия и съответно го научават бързо.

Разбира се, трудно им е с някои предмети на български език, но после е несравнима радостта, когато всичките отидат на български матури и се справят отлично. Тоест те са наравно с българските деца, със същите задължения, същите изпити и се справят на същото ниво, дори и по-високо. Това е страхотно. Още едно предизвикателство е поддържането на симбиозата между двете култури и двата езика. 

Кой е ключовият момент за поддържането ѝ?

Да не прекалиш, избирайки едната или другата – дали само словашкатa, дали само българската. Човек трябва да балансира непрекъснато между двете култури, между двата езика – ако го мислим дори от правна гледна точка. Когато един ученик излезе оттук, от училището, той е еднакво добре подготвен и по български, и по словашки. Изучават история и география на Словакия, както и тези на България. Явяват се на матури и на двата езика. Поддържането на този баланс е наистина трудно. 

Живеете между Братислава и Виена – как се случи това и какво Ви мотивира да сте толкова мобилен?

Личният ми живот е свързан с Виена, а и част от културния ми живот. Знаете, че този град в Австрия е мястото на музикалните култури и не само. Наложи се непрекъснато да пътувам между двата града. От понеделник до четвъртък съм в Братислава, а в останалите дни – във Виена. Поддържането на две домакинства е малко трудно, но за сметка на това имам всички позитиви и на двете места.

Как Ви промени начинът на живот извън България – какво Ви взе, какво Ви даде?

Първо ми даде част от спокойствието. Тук имам повече свобода по отношение на работата си. Разбира се, спазваме закона – българския и словашкия. Tук имаш например 20 деца, от които 15 са словачета, а 5 – българчета. И непрекъснато трябва да се развиваш.  

Аз преподавам математика, информатика, физика. Всеки ден и всеки урок го съобразявам така, че да ме разберат и едните, и другите, но и да са покрити държавните изисквания по отношение на предмета. Всеки учител на практика има тази цел. Тук всеки колега работи много повече по отношение на подготовката си в сравнение с България. Това е един връх, който всеки от нас изкачва непрекъснато и когато ученикът се изкачи на върха с преподавателя си и види хоризонт, тогава и двамата са щастливи. Това малко учители могат да го кажат, защото е различно, когато го правиш само на родния си език.

Кое според Вас държи българската общност в Словакия, а и в Австрия единна?

На първо място за мен това е езикът, защото той ни сплотява и обединява. На второ място е културата, защото тя възпитава. Езикът и културата - две неща, свързани и то до степен, че не могат да се разделят.    

Третото нещо, което ни държи е спазването на традициите. Имаме много хубави такива – народни песни, танци, поговорки, носии. В Словакия имаме едно късче от България, което ни помага да не сме носталгични в такава голяма степен, както на други места. Носталгията за едни хора е по-трудна за преодоляване, отколкото за други. Тук обаче, когато дойдеш, ти влизаш буквално на българска почва – чуваш български език навсякъде, виждаш родните традиции и обичаи.  Това, което в България го има, тук също може да се намери – празнуване на Лазаровден, правене на козунаци, на пити по даден повод. И в крайна сметка, това ни държи заедно!

/ЮХ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 03:08 на 01.12.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация