site.btaНационализмът - такъв, какъвто го живеем, е противопоказен на християнството и християнството - на национализма, според проф. Георги Каприев

SM 15:58:31 17-10-2021
RM1556SM.005
Рилски манастир - проф. Георги Каприев - медии и вяра

Национализмът - такъв, какъвто го живеем, е противопоказен на християнството и християнството - на национализма, според проф. Георги Каприев


Рилски манастир, 17 октомври /Елица Иванова, БТА/
Говорейки за медии и религиозна вяра, ние трябва да различим най-малко два
вида медии - едните са наистина църковни медии, свързани с конкретна църква, и
такива, които не са, каза по време на първия панел на 16-та Световна среща на
българските медии проф. Георги Каприев, преподавател в катедра "История на
философията" във Философския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Панелът е
озаглавен "Вярата в медиите".
Той изтъкна, че когато говорим за вяра, ние си въобразяваме, че във всяка религия и вероизповедание използваме синоними. "В политеизма, например, от вас не се изисква нищо друго, освен вярност на божествата. В исляма и юдеизма, макар и по различен начин, се търси едно законоподчинение. Християнската вяра обаче е вяра - любов. Християнската вяра е любовно отношение към Бога и любовно обръщане на Бога към човека", каза проф. Георги Каприев.
Той посочи, че наши медии си позволяват да генерират вяра или да си въобразяват, че биха могли да правят това чрез свои медийни изяви. "Те го удрят на проповед, много често неграмотна, обикновено агресивна и в този смисъл вредна", подчерта проф. Георги Каприев.
"Ако вярата е вяра на сърцето, на нас ни е казано, че трябва да се вярва с цялата душа, цялото сърце, но и с целия ум. Следователно, ако медията може да свърши нещо по отношение на вярата, тя би трябвало да се обърне към ума, но за съжаление повечето ми примери са негативни", каза проф. Каприев.
Той говори и за тежкото "заболяване" на православието, което преминава в национализъм. "Това са две различни сфери", каза проф. Каприев.
"Национализмът - такъв, какъвто го живеем, е противопоказен на християнството и християнството - на национализма. Те биха могли да съжителстват, но не биха могли взаимно да се генерират. Другото, което се прави, е да се отива към едни битови "полипи", клонящи към суеверие", посочи още проф. Каприев. Той даде за пример ежегодното представяне в медиите на броя на ястията за Бъдни вечер или боядисването на яйцата на Велики четвъртък. "За това става дума в нашите медии. В този смисъл бих казах, че това повече носи вреда, отколкото полза", посочи още проф. Каприев.
Той подчерта, че това, което могат да направят медиите, е в посока вероучението, църковната политика, състоянието на църквите днес.
Той говори и за между религиозния диалог и посочи, че мирното съжителство между няколко религии се постигане чрез мълчание за тайната. "Ние мълчим, мюсюлманите мълчат, юдеите мълчат за дълбоките тайни на своята вяра и вече на едно друго ниво - на морала, правосъдието, справедливостта - водим успешен диалог. Тук медиите биха могли да свършат работа", изтъкна още проф. Каприев.
"Чухме го преди малко в словото на Негово Светейшество - църквата, християнското учение е носител на основните истини за човека и света. Когато говорим, че Древна Елада е била люлката на европейската цивилизация, аз гледам с голям скептицизъм към тази метафора. Аз твърдя, че европейското мислене няма нищо общо с елинското, когато говорим за света и за човека. За елинския човек космосът е едно завъртане и изчезване, няма единен свят, има привилегировани територии и хора, за тях историята е кръгова, а за нас тя има абсолютно начало и накъде в бъдещето край. Според древния грък жената е почти човек, за нас това не е така", посочи проф. Каприев.
Той припомни, че истини на християнството, въведени в тогавашната Римска империя, лягат в основата на онова, което наричаме европейска култура и което възниква около 4-ти и 8-ми в. "Всичко това, което наричаме днес Европа, а те самите самите са го наричали Християнитас, или обитаван от християните свят", каза проф. Каприев.
"Рядко виждаме такива примери в нашите медии. Още самите структури са направени по един терп, който е противопоказен. Той посочи, че неграмотен богослов би могъл да докара повече вреда на вярата, отколкото един батальон атеисти. По думите на проф. Каприев, ако искаме да представяме църквата в медиите, трябва да имаме богословска грамотност. Той подчерта, че е окуражен от програмата "Църква и медии", но се надява да има повече колеги с висока богословска и медийна компетентност.

Видео можете да видите тук.

Световната среща на българските медии се провежда в партньорство с Рилска света обител, Община Кюстендил, Национален дарителски фонд "13 века България", Държавен културен институт към Министъра на външните работи, Студентско читалище "Свети Климент Охридски", Сдружение ГЛАС - Босилеград, България Ер, Сдружение за модерна търговия, Пощенска банка, EasyPay.




/РУМ/