site.btaМладен Карагенов: Обичам родината си, но не и държавата

SM 16:05:31 01-12-2021
MG1602SM.001
Българин - капитан - Порто

Младен Карагенов: Обичам родината си, но не и държавата


София, 1 декември /Мартина Ганчева, БТА/
Младен Карагенов е роден в Силистра, но от 20 години живее в Португалия. Работи като капитан на кораб. При него на борда се е качвал дори президентът на Португалия. Споделя, че от България най-много му липсват баницата и суджука. Затова е намерил начин сам да си ги прави и в чужбина. А по тях запалва дори и монаси от манастира Шаолин.

Следва интервю с Младен Карагенов специално за БТА и рубриката BG СВЯТ.

Въпрос: Кога и защо емигрирахте от България?
Отговор: Преди 2000 година, по време на икономическата криза. Като глава на семейството се налагаше да осигурявам финанси. Оставих някаква сума на семейството ми, друга част взех със себе си и се сбогувах с тях със следните думи - "ако печеля, печелите и вие, ако губя, губя само себе си". Тръгнах за Испания - без език и без познати. При пристигането в Мадрид всеки го чакаше някой. Само аз и още един младеж бяхме тръгнали без компас. Той поне имаше някакъв контакт в град Валядолид. Звъннахме по телефона, хванахме влака и тръгнахме към "неговия" човек. Оказа се, че той спи в Червен кръст, храни се в една църква и ходи в училище за емигранти. Така започнахме и ние, но за жалост още на втория ден екстрадираха всички българи, които са в Испания. Нас ни отпратихте с думите - "Вие имате визи, продължавайте все по вашия път".

Прехвърлихме се в Португалия. Пътувахме с влак-стрела, слязохме на последната гара и се озовахме в една малка къщичка с 30 имигранти. Просто не знаех къде се намирам. На следващия ден излязох на улицата и видях туристическа карта с обозначение къде се намира туристът. Видях, че има река и океан. Тогава си казах "аз съм спасен". На другия ден слязох до реката, видях кораби и реших да попитам имат ли нужда от работници /всички мои документи бяха преведени на английски/. За моя радост, веднага ми предложиха работа, след като ме пробваха за 10 минути в машинното отделение на един туристически кораб. Така бързо приключи моето лутане за три-четири дни, докато си намеря работа.

Работя като капитан на туристически кораб в град Порто вече повече от 20 години. На борда се качват всякакви хора. Включително президентът на Португалия, царете на самбата от Бразилия, монаси от манастира Шаолин, футболисти, актьори, българи.

Въпрос: Има ли и други българи в Порто? Как живеят?
Отговор: Българите в Порто са малко. Работят предимно като лекари, научни работници, ръководители на големи фирми. И аз, който разхождам туристи от цял свят, включително български групи. Посрещам ги с радост, а ги изпращам със сълзи. Обичам родината си, но не и държавата. Рано или късно всеки се връща там, откъдето е тръгнал и коренът си остава корен.

Въпрос: Какво Ви липсва?
Отговор: Липсват ми много неща от България, но все мъча да си ги доставят тук. Най-вече българските деликатеси, баница, филе "Елена", суджук. Научих се да правя всичко това. Неволята учи.

Въпрос: Толкова ви липсва българския суджук, че сте намерили начин да си го правите сам в Португалия.
Отговор: Купувам си черва от България и подправки, другото е лесно. Купувам португалско месо, което ми смилат в магазина. Омесвам всичко, престоява и купонът започва. С познати и добро португалско вино.

Въпрос: Как изглежда България отвън?
Отговор: С болка ще кажа - като разграден двор. Тя е на кръстопът. Аз напуснах преди 20 години, но за жалост младите и добре обучени кадри продължават да напускат родината си, за да търсят реализация и спасение. Но един ден и те ще се върнат.


/МГ/