site.btaГермански учител описва впечатленията си от България в подкаста за Балканите на Института за балканистика при БАН
EZ 16:27:01 02-12-2021
AK1622EZ.007
ИБЦТ-БАН - подкаст - германец
Германски учител описва впечатленията си
от България в подкаста за Балканите
на Института за балканистика при БАН
София, 2 декември /БТА/
Германски учител по немски език и история разказва за впечатленията си от България в третия епизод на подкаста "Да поговорим за Балканите", инициатива на Института за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките /ИБЦТ-БАН/, съобщават от института.
Разговорът на д-р Стела Стефанова с Щефан Зомер може да бъде чут на подкаст платформите, информация има и във Фейсбук страницата на ИБЦТ-БАН. Зомер завършва немски език и история в университета в Хановер. Работи като учител от 2002 г. В продължение на осем години преподава история и немски език в София, най-напред в 91-ва Немска езикова гимназия "Константин Гълъбов", след това в 35-то Средно езиково училище "Добри Войников". В момента е учител по немски език, история и политика, и икономика в гимназия в Леер, Северна Германия.
В отговор на въпрос за възможности да се организират пътувания като образователни екскурзии на ученици от Германия в страни от Балканите с цел изучаване на историята, Зомер отговаря, че в учебния план по история в Германия не е предвидено място за Балканите. Той отбелязва, че в германския учебен план няма възможности за импровизации. По думите му Балканския полуостров е споменат мимолетно по отношение само на периода преди Първата световна война.
"Дори ако вземем конкретно аспекта Римска епоха, който е част от учебния план, България не е непременно първата дестинация, за която един германски учител би се сетил. Както в Германия, така и в съседни страни има достатъчно примери за римски обекти", разказа той.
Все пак, Зомер смята, че ученическите обмени са средство, което провокира интереса. Той дава пример германец, който е участвал в такъв обмен в България и по-късно решава да кандидатства за учителско място и става учител в Благоевград.
По отношение на историята, според него биха били интересни теми, разглеждащи различията в историческото съзнание. Според него така биха могли да се изследват различните интерпретации на един отминал исторически конфликт и как те формират нашето историческо съзнание. Зомер даде пример с конфликта между балканските страни и Османската империя и вариантите за неговата интерпретация или "Ботев като борец за свобода или като терорист, в зависимост от различната перспектива". Но тук говорим конкретно само за България, отбеляза той и допълни, че ако се разшири обхвата до целия Балкански полуостров, за немските ученици би било интересна темата за немската окупация на Сърбия и Гърция. Според него биха могли да се организират ученически лагери, по примера на съществуващи подобни проекти с Русия, в които младите хора от двете страни съвместно работят върху теми от общото, богато на конфликти минало, и посещават някогашните бойни полета и участват в откриването и полагането в гроб на тленните останки на новооткрити жертви на войната.
Ако въпреки трудностите подобен проект успее да се реализира, то той със сигурност би бил печеливш и за двете страни, коментира германският учител.
Преди да дойде тук, той не е знаел почти нищо за България. В епизода Зомер разказва още за нещата, които са привлекли интереса му в страната ни, както и тези, които са били странни за един човек от Централна Европа. Впечален е бил от фестивала на кукерите в Перник, в Пловдив е бил заинтригуван от възрожденската архитектура и римските археологически обекти. Има обаче и места, като Несебър например, който го е шокирал, защото част от архитектурата и културния характер се губят зад рекламни транспаранти. /ИРС/
/АКМ/
news.modal.header
news.modal.text