site.btaБългарка стана заместник-министър на спорта в Азербайджан

SM 10:59:01 07-12-2021
MG1055SM.001
Мариана Василева - заместник-министър - спорт - Азербайджан

Българка стана заместник-министър на спорта в Азербайджан






София, 6 декември /Мартина Ганчева, БТА/
Българката Мариана Василева стана заместник-министър на младежта и спорта в
Азербайджан. Тя беше назначена на поста от президента на страната Илхам Алиев.Бившата състезателка и треньорка по художествена гимнастика е родена в Търговище. Завършила е Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". От 2007 г. работи като наставник в Азербайджан, а от 2009 г. е главен треньор на националния отбор на страната.

Ето какво сподели Мариана Василева специално за БТА и рубриката BG СВЯТ, броени часове след назначението.

Въпрос: Кога и как се озовахте в Азербайджан?
Отговор: През далечната 2008 година получих покана от генералния секретар на Азербайджанската федерация по гимнастика да направя постановка на едно от двете съчетания за националния ансамбъл на Азербайджан - жени, които вече бяха завоювали квотата на Олимпийските игри в Пекин. Пристигнах на 20 януари. Това беше втората ми визита в Азербайджан, защото с националния ансамбъл девойки на България през 2007 година участвахме на Европейското първенство в Баку и станахме втори, след отбора на Русия. След седем дни работа с момичетата, последва покана да остана и да продължа работата си с националния отбор и да ги заведа на Олимпийските игри.

Причините да откажа бяха няколко. Най-важната беше, че никога не съм се стремяла да работя в чужбина. Освен това по същото време две от моите възпитанички бяха в основния национален отбор на България-девойки и се готвеха за европейско първенство в Торино, Италия. Работех и с гимнастичките на клуб "Левски". Заради всичко това отказах. Седмица след това получих информация, че националния отбор на Азербайджан е изявил желание да дойде в София и да се готви при мен до Олимпийските игри. И така, ние започнахме работа в залата на Герена. Едновременно и паралелно работех и с ансамбъла на Азербайджан, и с нашите момичета. Направихме силно Европейско първенство. Ансамбълът на Азербайджан влезе на два финала и пето място на съчетанието с пет въжета. Успешно представяне и на Олимпийските игри, финал, седмо място в многобоя.

Последва покана да дойда в Азербайджан и да работя с целия национален отбор. Целият национален отбор е силна дума, защото по онова време всъщност имаше само пет момичета, които се готвеха на Олимпийските игри в Пекин. Отказах. Но след три месеца се съгласих и дойдох тук с цялото ми семейство. Адаптацията не беше лесна. Първите три-четири години постоянно исках да се върна в България, но има моменти в живота, когато разбираш, че ще си по-полезен на друго място.

Въпрос: Какъв е животът Ви в Азербайджан сега?
Отговор: Динамичен. Работа, дом, семейство, приятели, резултати, борба. Всеки един от нас трябва да бъде много гъвкав. Бързо да се адаптира към ситуацията, към новите изменения. Виждате, че пандемията ни накара да работим в съвсем други условия.

Въпрос: Как преодоляхте езиковата бариера?
Отговор: Преди да дойда в Азербайджан, говорех единствено и само на български. Това, разбира се, не е похвално. Но сега спокойно мога да заявя, че говоря руски свободно. Английски и азербайджански. Да, трудно е, граматиката е трудна, няма нищо общо с българския. Самата азбука, едната е латиница, другата е кирилица, но мисля, че се справям добре. И разбира се, този пост сега ще ми помогне да говоря още по-добре, защото има много документи, с които трябва да боравя. Много разговори, които ще водя само и единствено на азербайджански.

Въпрос: Има ли и други българи около вас - в Азербайджан, в Баку?
Отговор: Има много българи, да. Когато дойдохме през 2008 година, много често правехме събирания на всички българи в Баку. Азербайджан е страна, която ползва специалисти от различни държави, различни националности, различни вероизповедания и това е хубавото, че се чувстваш свободен тук и приет, без значение от език, раса, религия. Имаше много българи, сега са малко по-малко, но почти във всички отрасли на стопанството, на икономиката, почти навсякъде работят българи. Много български специалисти има и в спорта, даже български спортисти, които се състезават за Азербайджан.

Въпрос: Какво Ви липсва от България?
Отговор: България и Азербайджан са много близки, хората са много близки, даже и природата е много близка. Единствената разлика е, че тук вятърът е много по-силен. Вероятно сте чували, че Баку е градът на ветровете. В началото ми липсваше всичко. Но човек се адаптира и особено, когато намери своето място за реализация, приятели, много по-малко усеща липса. Освен това поддържам връзка с приятелите ми в България. Не мога да кажа, че България не ми липсва. Липсва ми и когато се връщам, винаги го правя с радост. Имам близки в България. Надявам се и аз да им липсвам.

Въпрос: Как изглежда България отвън?
Отговор: България, това е народът. Силна, непоколебима, непреставаща да се бори и да отстоява своите права.

Въпрос: Как влязохте в света на спорта и в света на политиката и то в друга държава?
Отговор: Спортът се явява държавна политика в Азербайджан. Нашият президент - Илхам Алиев е президент на националния олимпийски комитет. Нашият вицепрезидент е и президент на Федерацията по гимнастика. Всичко това показва ясно, че спорта и държавата, не политиката, а държавата, трябва да вървят заедно. За да имаш здрав народ, трябва да има спорт. Абсолютно същия път е извървяла и продължава да върви България. И така трябва да бъде.

Последните избори на международната федерация по гимнастика, които бяха в Анталия само преди няколко седмици, ми показаха, че за съжаление спортът е политика. Много би ми се искало спортът да не е политика. Спортистите и спортните управници да бъдат победители. Тези хора, които заслужават. Тези, които са готови да дадат на страната си и на света най-доброто за спорта и за децата.

Въпрос: Поддържате ли връзка с Нешка Робева? Именно тя ви даде тласък назад във времето.
Отговор: Да, поддържам връзка с Нешка Робева. И за мен това е гордост, защото, въпреки че вече 13 години не съм в България, не мога да забравя тази жена, тази велика жена. Радвам се, че и тя не ме забравя. Между другото, днес сутринта (събота) получих съобщение от нея. Тя беше и един от първите хора, които ме поздравиха за назначението ми като за заместник-министър на спорта в Азербайджан. Тя е човекът, от когото научих много. За мен е радост, че съм се докоснала до нея. В Азербайджан, всички, които познават мен, задочно познават Нешка Робева. Много пъти съм я молила да дойде, просто да проведе няколко разговора с мои треньори и със състезатели, защото тя може да бъде много полезна със своя опит и знания. Тя е гениален човек в областта на културата и спорта. И тя ми обеща миналата седмица, че ще се постарае. Но така ми обещава вече няколко години. Тя е невероятен човек, родолюбец, патриот, който иска най-доброто за България. Благодарна съм й за много неща.

Въпрос: А как оценявате българската художествена гимнастика?
Отговор: Българската художествена гимнастика се развива така, както я вижда Илиана Раева. Много хора могат да са недоволни от това, което тя прави. Много хора могат да бъдат доволни. Тези години, през които аз също се явявам някакъв ръководител, разбрах едно. Хората винаги имат други очаквания и когато техните очаквания не съвпадат с твоите желания, е много трудно да им докажеш, че ти си прав.
Аз смятам, че трябва да поздравим Илиана Раева, целия управителен съвет и въобще всички клубове, които развиват художествена гимнастика, за това, което правят. Освен художествената гимнастика, трябва да подчертая, че много добре се развиват и скоковете на батут. Изключителен прогрес правят на международната арена спортната гимнастика, мъжката спортна гимнастика. Акробатиката. Мой земляк, Недко Костадинов работи като генерален секретар на федерацията по акробатика. Работи изключително сериозно за популяризирането на този вид спорт. Аеробиката. Скоро бяха в Баку на световно първенство и завоюваха много медали. Гимнастиката се развива и върви напред. Българската държава и министерството на спорта само трябва да ги поддържат, което и правят.

Въпрос: Бихте ли се върнали в България като треньор? Или като министър на спорта например?
Отговор: А дали някой би искал да се върна? Пак идва момента за личните желания. Ние може да искаме много, но дали имат нужда от нас? Трябва винаги да си задаваме този въпрос. Ако мога да бъда полезна за България, винаги съм готова.

А дали бих се върнала като треньор? Мисля, че винаги трябва да даваме път на младите. В България има много млади специалисти, много добри специалисти и ние, средното поколение и по-старото поколение трябва само да им помагаме те да се развиват. А те би трябвало да искат да черпят опит от нас. Дали бих се върнала, зависи от много фактори. Но никога не казвам "не", защото никога не знаем каква е следващата ни стъпка и какво Господ ни е отредил.


/МГ/