site.btaЗдравка Владова-Момчева спечели трета награда на конкурса "Изящното перо" в Чикаго

SM 15:17:31 09-12-2021
MG1514SM.001
Здравка Владова-Момчева - трета награда - "Изящното перо"

Здравка Владова-Момчева спечели трета награда на конкурса "Изящното перо" в Чикаго




София, 9 декември /Мартина Ганчева, БТА/
Разказът "Милост" на Здравка Владова-Момчева, преподавател в българското
училище "Иван Станчов" към Посолството на страната ни в Лондон, спечели трета
награда в ежегодния конкурс "Изящното перо". Това стана по време на "Салона за
българска култура и духовност" в Чикаго. Темата на конкурса тази година беше за
човечността.
От 2000 година Здравка Владова-Момчева живее и работи във Великобритания. "Имам две огромни призвания, които браня - писането и моята любима учителска професия", споделя Здравка пред БТА.

Следва интервюто, което Здравка Владова-Момчева даде специално за рубриката BG СВЯТ, след като спечели наградата.

Какъв е животът Ви на Острова?
Животът ми във Великобритания е много динамичен и наситен с ангажименти и работа. Дори и сега, по време на пандемията. Обожавам работата си в българското училище "Иван Станчов" към Посолството на България в Лондон. Там съм от създаването на гимназията и пазя личен контакт с почти всички мои ученици. Не можете да си представите какъв български, чист и безценен потенциал са нашите деца! Най-голямото богатство на България! Не бива да ги губим. Каквото и да правят, каквито и посоки в живота си да изберат, те трябва да останат българи! Затова в професията си съм неуморна и работя с огромно удоволствие. Любовта и признанието на моите ученици и колеги са най-голямата ми награда.

Живея добре тук, защото виждам смисъл в своята мисия и никак не се притеснявам да я отстоявам. Правя го и чрез писането. В продължение на повече от 15 години работих и като постоянен автор на вестник БГ БЕН, Великобритания, а в сборника разкази "Ало, България!" събрах само малка част от своя преживян, осмислен и изстрадан опит от предизвикателството да бъдеш българин в мултикултурна среда. Научих се да бъда глобална, умея да бъда космополитна, но в същото време си оставам толкова домашна и българска.

Не се оплаквам, оценявам шанса да бъда себе си в една страна, която стана мой втори дом, не по личен избор, а поради стечение на обстоятелствата. Тук осъзнах колко е важно да съм наясно с това какво мога и какво не мога, да бъда учтива и нито сантиметър да не отстъпвам от идентичността си. Каквото и да струва това, връзката с корена не трябва да бъде прекъсвана, защото това би означавало край на личността ми, пълно пресъхване, съществуване по чужди правила. Слава Богу, досега не се е случило. Надявам се така да бъде и занапред.

Какво Ви вдъхнови за разказа "Милост"?
Написах го по конкретен повод и с тайно посвещение на моя приятелка, жертва на домашно насилие. Не искам и няма да оповестя нейното име, тъй като нейната съдба повтаря много такива подобни истории, които някак си, остават незабелязани в потока на ежедневието. Но тази болезнена тема ме вълнува и мисля, че на проблема трябва да се откликва адекватно и навреме.
Литературата също помага за това. И тъй като в своите разкази (повече от 200 на брой), аз обичам да преплитам човешки съдби, за да създам многопластово внушение на наратива, добавих и личната история на мой някогашен колега, англичанин. Той стана донор, като дари бъбрека си на свой приятел, а когато го попитах защо е направил това, ми отговори - "поради едната му човешка милост"! Ник Нелсън вярваше, че това е най-ценното човешко качество, присъщо на избрани. Оттук дойде и името на разказа, а тъй като темата на конкурса тази година беше за човечността, реших да изпратя този текст. Благодаря на журито, което е забелязало моя разказ.

Това не е единственото признание за творбите ви!
Тази година в творческо отношение е много благодатна за мен и аз съм благодарна за това. През юли получих наградата "Новият Йовков", Второ място в конкурса на "Сдружението на жените военнослужещи в България". Конкурсът беше за разказ на военна тематика. А аз току що бях завършила своя роман - фикция "Солджър", посветен на загиналите и оцелелите български рейнджъри в Кербала, Ирак през 2003 година.

Реших да изпратя три епизода от книгата си и един от тях, условно озаглавен "Атентатче", беше забелязан от журито и получи тази награда в конкурса. С нея най-много се гордея! Обожавам Йовков, наистина е чест да имам приз на негово име. През юли излезе от печат и самият роман и за моя радост първото му издание вече е изкупено. Предстои второ издание на книгата през 2022 година.

Продължавам да пиша, защото имам още какво да разкажа на своите читатели. Оценявам и признанието на своите колеги по перо - българските писатели в САЩ и по света - с чиято подкрепа бях номинирана и одобрена за член на Борда на директорите на "Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина". Прекрасно е, че това обединение вече е факт. България е и духовна територия, която чертае своята карта по всички континенти на планетата. Време е да направим контакт и с България у дома.
/МГ/