site.bta"Намордник за вещици" е книгата, върху която работи в момента хърватската писателка с български корени Дубравка Угрешич

"Намордник за вещици" е книгата, върху която работи в момента хърватската писателка с български корени Дубравка Угрешич
"Намордник за вещици" е книгата, върху която работи в момента хърватската писателка с български корени Дубравка Угрешич

SM 11:17:01 13-12-2021
DD1114SM.003
Култура - литература - фестивал - Дубравка Угрешич

"Намордник за вещици" е книгата, върху която работи в момента хърватската писателка с български корени Дубравка Угрешич


София, 13 декември /Яница Христова, БТА/
Хърватската писателка Дубравка Угрешич, която има български корени, в момента работи върху нова книга, която се нарича "Намордник за вещици". Идеята за нея започва от интервю, което прераства в книжка от сто и няколко страници. В центъра на книгата е темата за жените. Това разказа авторката в една от последните онлайн срещи с писатели от деветото издание на Софийския международен литературен фестивал.
Повод за разговора бяха двете книги на Дубравка Угрешич, преведени на български език тази година - един от първите й романи "Щефица Цвек в челюстите на живота" и сборника "Епохата на кожата" с есета, писани в последните години. Преводач на срещата беше Русанка Ляпова.
Дубравка Угрешич не само е един най-добрите писатели на нашето време, но и е от най-сериозните интелектуалци. С тези думи модераторът на срещата Амелия Личева представи авторката. Тя припомни, че последното гостуване на Угрешич у нас е преди малко повече от две години, когато става почетен доктор на Софийския университет.
Дубравка Угрешич разказа, че за пръв път идва в България, когато е на 7 години и остават два месеца в страната, като за това време успява да научи български език. По думите й този детски български по някакъв начин й остава за цял живот, като донякъде успява да го обогати през тийнейджърските си години. Тя каза, че един писател се чувства добре там, където е четен, харесван и обичан, затова и тя се чувства добре в България.
Според Амелия Личева "Щефица Цвек в челюстите на живота" е ключов роман, който повлиява върху вълната на постфеминистични текстове, на чиято поява сме свидетели и до днес. Хърватската писателка разказа, че за да обрисува обстановката, в която е създаден романът, трябва да спомене Ерика Джонг със "Страх от летене" и Силвия Плат, както и теоретичните постановки, свързани с феминизма от онова време. В съчетание с кича, който е популярен както тогава, така и днес, допълни тя.
Според Угрешич една от причините Щефица Цвек да е толкова популярна, е екранизацията "В челюстите на живота", въпреки че филмът представя книгата по различен начин. Писателката допълни, че явно героинята й е още жива, защото наскоро е получила писмо от млади авторки, които искат за учредят награда на името на Щефица Цвек.
"Във времето на хоаса, в който се намираме днес, е много трудно да се каже кое е добра и кое - лоша литература, да се посочат кои са високите и кои са ниските образци", каза Дубравка Угрешич.
Според нея в ситуация, диктувана от пазара, се размиват границите между добрата и лошата литература. Тя подчерта, че живеем в култура на консенсуса и сме длъжни да уважаваме ценностите, които ни налага пазарът. По думите й за пазара е абсолютно все едно дали книгата, която се купува, е добра или не - за него единственото важно е дали буди интерес и има продажби.
Писателката обърна внимание на това до каква степен е консервативно и радикално отношението на литературата към авторите. Според нея през цялото време тя ги принуждава да заявят своята националност. Дубравка Угрешич възприема това като опит да бъде ограничавана и да й се даде определение. Според нея е важно критиците да създадат една нова платформа, независимо как ще се нарича - транснационална, глобална или по друг начин. Но в тази платформа трябва да има хиляди автори, които присъстват като автори, а не като представители на някоя националност.
Както писа БТА, Софийският международен литературен фестивал се проведе от 7 до 12 декември. Тазгодишното издание нямаше строг географски фокус, а акцентът бе върху актуални писателски гласове от Европа. Сред утвърдените автори, които взеха участие, бяха Дубравка Угрешич, Мюриел Барбери, Ана Бландиана, Фиона Сампсън. Българските участници във фестивала бяха с книги, издадени през последната година - като Цочо Бояджиев, Александър Шурбанов, Георги Господинов, Алек Попов, Захари Карабашлиев, Рада Александрова, Аксиния Михайлова, Елена Алексиева, Илко Димитров. /ДД


/ДД/

news.modal.header

news.modal.text

Към 23:03 на 27.12.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация