site.btaБългарка твори "интелигентни дрехи" в Лондон

SM 12:54:31 22-12-2021
GI1251SM.002
Лора Николаева - дрехи - Лондон

Българка твори "интелигентни дрехи" в Лондон


София, 23 декември /Мартина Ганчева, БТА/

Българката Лора Николаева е успешен предприемач с международен опит в модната индустрия. От години живее в Лондон и произвежда облекла, определяни като "интелигентни дрехи". Достига десетки хиляди продажби. Престижни издания като Independеnt, The Guardian, Vogue Business пишат за успехите на Лора Джийн (Lora Gene) - елегантното име, с което е популярна сънародничката ни на Острова.

Следва интервюто, което Лора даде специално за БТА и рубриката BG СВЯТ.

-Защо избра Лондон?
-Лондон избра мен. Аз съм човек на големия град. Не се чувствам удобно в малки пространства и ''лудницата'' на мегаполиса ме вдъхновява. За мен Лондон е най-великолепният град на планетата и въпреки Брекзит, продължава да има най-много предимства пред всички останали. В него има уникална среда за креативни предприемачи. В Лондон има най-много self-made милионери спрямо населението на Острова. За мен Лондон е вкъщи и съм истински благодарна, че живея тук.

-Кога и защо реши да напуснеш България?
-Въпреки че България е мое родно място, не е за мен. Мисля, че го разбрах, когато бях на 15.

-Коя е най-голямата трудност за един българин да пробие в чужбина?
-Вероятно ще те озадача с този отговор, но за мен в чужбина не е било по-трудно, отколкото в България, всъщност обратното. Опитах да работя в България за няколко години и не успях да се справя с много неща, предимно с културата на работа. Определям себе си като много толерантен човек, а в България, като че ли се изисква да си доста нетолерантен, за да вървиш напред, да правиш редица компромиси. Често се налагаше да повишавам тон, за да постигна резултати, да следя всичко изкъсо или така наречения микромениджмънт. Това определено не е моят начин на работа. Вярвам в максимата, че ''насила хубост не става''. Особено за моята сфера. Възпитаването на естетика не може да бъде насилено.
В Англия никой не ме е третирал като чужденец. И въпреки че тук има огромна конкуренция и невероятно добри професионалисти, може би най-добрите в света, те те уважават. Тук съм получила основно подкрепа - много повече, отколкото съм получавала някога в България.

-А трудно ли е за една българка да пробие в света на модата?
-Не зная дали може да се каже, че съм пробила в света на модата. През последните две години получих доста добри отзиви от Independеnt, The Guardian, Vogue Business. Но аз се състезавам в една категория, която е сравнително нова и се противопоставя на модата като бизнес, който не зачита човешкия труд и хармонията между човек и природа. Може да се каже, че съм новатор в модата, но все още на едно сравнително низово ниво.
От този сезон съм ментор в една специализирана програма на студентите от Oxford (Sustainability lead) и за мен това е един от важните моменти в кариерата ми. Имам шанс да помогна на други предприемачи и да ''преработим'' бизнес модела, който реално повече унищожава, отколкото създава. Надявам се тенденцията да продължи и компании като моята да станат стандарта в тази индустрия.

-Как се отразиха Брекзит и КОВИД на бизнеса ти? Засегнаха ли българите на Острова?
-Брекзит ни спъна малко, защото е събитие без никакъв прецедент. За мен сега е една идея по-сложно с митниците. Имаме проблеми предимно с митниците в България, не толкова в Англия. Все още произвеждаме всичко в България и сме зависими от това. Но пък има и плюсове. Към момента всички поръчки за Европа се изпълняват директно от България, а това създава позитиви.
КОВИД за момента ни помогна, както и на много други малки компании, които продават предимно онлайн. Позволи ни да стигнем до повече хора по времето на локдауните, когато всички бяха основно пред телефоните си.

-Какво те вдъхновява?
-Всичко. Най-вече се опитвам да накарам жените да се чувстват удобно в кожата си. Прекалено дълго свеждахме образа на жената до едни измислени постановки, удобни на ''стандартните'' размери или до недостижимите 180 см. (каквито притежавам аз). Образ, който не само е нереален, но е виновен за не малко вреди, нанесени на жените през изминалия век. Аз сравнявам този образ с ''красива бяла кутийка'', сложена на много висок рафт. Никой не може да я стигне, но и никой няма интерес към нея. Дори тези, които могат да се протегнат по-високо.
Всяка жена е разкошна "кутия", пълна с много неща, в различни цветове, форми и размери. Моята цел е да създам достатъчно добър продукт, който да е полезен и да не вреди на околната среда. Дизайнът, който смятам, че е необходим на този век е устойчив, дълготраен и полезен на потребителя. Според мен има нужда от повече дизайнери, които не виждат всичко в малък, среден и голям размер и не налагат своята егоцентрична визия за това как трябва да изглежда една жена.



/ГИ/