site.btaПроф. Деница Лафчиева: С радост ще свиря в България това лято

С радост ще свиря в България това лято. Поканена съм от фестивалa „Варненско лято“ да честваме заедно 100-годишнината на фестивала. Това е една голяма дата, обяви проф. Деница Лафчиева – първата жена кларинетист в България, пред сайта за здраве и култура на българите в Австрия Sanus Et Salvus.

„В първата седмица на септември ще свирим с много наши приятели и прекрасни музиканти като емблематичните пианисти Елизабет Леонская, Виктория Постникова, Александър Гиндин“, добави тя.

Диригентът Владимир Юровски също ще се изяви – с произведението на Прокофиев – „Увертюра на еврейски теми“, за кларинет, пиано и струнен квартет. 

„Йерусалимският квартет ще дойде, съпругът ми – известният виолист, диригент и педагог Александър Земцов Гордън, соло фаготистът на Мюнхенската филхармония Бенц Богани, обоистът на Концертгебау Александър Кример, бас кларинетистът на Римската опера Сауро Берти“, разказа още проф. Деница Лафчиева. 

Фестивалът в тази седмица е посветен на славянската музика, композитори и изпълнители, отбеляза кларинетистът. „С Владимир Юровски имаме дългогодишна дружба и се радваме винаги да общуваме с него музикално и като пианист. Той е прекрасен пианист, коментира проф. Лафчиева.

Тя разказа и за настоящите си проекти: „В момента работя над страшно много неща – освен концертите с прекрасни музиканти, организирам конкурс за млади музиканти във Виена, работя над записа на “New York Counterpoint” от Стийв Райх“.

Пред сайта за здраве и култура на българите в Австрия проф. Лафчиева сподели, че обича да организира музикални събития: „Правих това с години, след това реших и да завърша втора магистратура за музикален мениджмънт, за да има и професионални знания. Обичам усещането, когато завърша успешно един голям финален продукт, започвайки винаги от нищо, от една идея“.

Проф. Деница Лафчиева коментира още, че обича и запознанствата с нови хора, които „също се влюбват в поредния проект и продължаваме заедно“: „защото успехът не е личен, успехът ти се дава от хората. Ти не можеш да бъдеш успешен без хората да ти позволят или да ти дадат този успех. Те решават, дали ти ще получиш въпросната награда, те пожелават ти да си техен колега в оркестъра или в университета след конкурса, който ти държиш пред цяла комисия, те пожелават да бъдат спонсори на твоя проект, те пожелават да вземат интервю от теб… Успехът се дължи на хората, които те тласкат напред“.

Проф. Лафчиева е на мнение, че България е доказала, че непрекъснато „подарява” едни от най-блестящите звезди на световната сцена на класическата музика: било то певци или инструменталисти: „Уверена съм, че това ще продължи и в бъднините. Разбира се, наш дълг е да развиваме образованието и културата в България. В никакъв случай да не оставяме бъдещите таланти без най-добрите учители в България. Трябва да създадем достатъчно добри условия в родината, които да привлекат прекрасните музиканти, които в момента са в чужбина, да се завърнат в България и да предадат знанията си на българчетата - така както направи проф. Петко Радев, когато се завърна в България от Миланската Скала и предаде знанията си на талантилвите българчета, а чужденците идваха в България, за да учат с него“. 

Проф. Деница Лафчиева получава образованието си в Националната музикална академия в София, в Кралската музикална академия в Лондон и Виенския музикален университет. Тя е възпитаничка на кларнетисти като проф. Петко Радев, Петер Шмидъл (първият кларинет на Виенска филхармония и директор на Залцбургския фестивал), Ендрю Маринър и Марк ван де Вил. Работи с музиканти, сред които сър Колин Дейвис, Андре Превен, сър Чарлз Маккерас и други.

Родена е през 1980 г. Още в юношеска възраст участва в турнета и работи с български и европейски оркестри. Още през 2000 г. слушателите на Българското национално радио я избират за „Музикант на годината”. За изключителен принос към българската култура, Деница Лафчиева получава наградата на Министерство на културата на България.

Като истински индикатор на постижения обаче тя определя щастливото семейство.

„Най-доброто ми постижение е моето семейство. Разбира се, уважението на колегите и любовта на публиката. Колегите могат да прощават, но публиката никога не прощава“, коментира тя. 

Цялото интервю с проф. Деница Лафчиева, публикувано в две части, може да прочетете тук и тук.