Физикът Цветан Паров изследва влиянието на слънчевата активност върху атмосферните процеси в дренажните системи на ледниците на Антарктида

Физикът инж. Цветан Паров изследва влиянието на слънчевата активност върху атмосферните процеси в дренажните системи на ледниците на Антарктида.

Инж. Паров разказва, че това е трета  му експедиция: „Това е доказателство, че Антарктида е колективен спорт, колективна наука, колективна любов и всички, които сме тук, сме част от един по-голям и по висш разум, който води до спомагателство между екипите и различните групи от учени и логистици, които работят тук.“ Проектът за изследване на влиянието на слънчевата активност върху атмосферните процеси във дренажните системи на ледниците е започнат през миналата година. Цветан Паров обяснява, че на 15 метра под повърхността на ледника е топло, така а е защото ледника, пукнатините и дренажните му системи задържат топлината, която го разтваря отвътре. Въпреки, че сме на Антарктида, в момента има теч на вода и може да  се пие директно от стените на ледника. Това означава, че температурата е над нулата. Инж. Паров пояснява, че това не се е променяло последните няколко месеца. “Тук винаги температурата, според нашите измервания и сензори, които сме разположили – все е над нулата. Миналата година стартирахме този проект, а тази година го разширихме с още два ледника – Джонсън и Контел. Защо ги включихме тях – защото този ледник тук Перуника, който е част от едно голямо ледено поле, наречено Балкан, е континентален ледник, много е широк, няма ясно изразени граници. Докато Контел и Джносън са тип алпийски ледници, които са по-малки, по- бързи с голяма, дебела ледена покривка, достигаща до 200 метра в кумулативната зона и са много интересни за изследване точно от тази гледна точка. Имаме вече открития – установихме, че има положителна корелация между промените в слънчевата активност, между ветровете и температурите тук във ледника – на въздуха и на водата, която тече дълбоко под нас, на около 80 метра.“

Според физика не можеш да дойдеш да работиш тук, без да обичаш това, което правиш. Той разказва, че се опитва да предаде любовта си към науката и на хората след него.

„Аз съм дошъл тук с цената на доста усилия и благодарение на проф. Христо Пимпирев и неговия екип, получих покана да се включа в конкурсите за млади учени, да спечеля конкурса и да работя, миналата година да стартирам този проект, дори сам, което доведе до по-висока степен на риск и на опасност. Това обоснова включването на гл. ас. д-р Йорданка Донкова, която е геолог. Благодарение на нея разширихме проекта от вертикалните движения във ледника до събиране на интересни седименти от дъното на ледника, които тя после в лабораторни условия ще изследва.“

Инж. Паров пояснява, че сензорите се намират в зона, където ледът става по-син, което означава, че той е много древен, а всяка линия и всеки пласт представляват една година от живота на ледника. Същевременно в горната му част атмосферата оказва влияние и стените на ледника много бързо се отдалечават една от друга и се топят.

„Но отдолу, в този ледник специално, зоната на константни температури, която ние установихме миналата година - беше на 12 метра. Сега е на 20 метра. Това означава, че топлият въздух е слязъл с осем метра надолу за една година. Дали това е функция от промените в слънчевата активност или е антропогенно, на база повишените нива на парникови газове и на въглероден диоксид в атмосферата, предстои да го разберем, да го корелираме.“

Цветан Паров разказва, че продължават да изследват посоката и големината на въздушните течения. Вече е установено, че в центъра на ледника има силно течение отдолу нагоре, което не се знае от къде влиза – дали това термодинамично равновесие с атмосферата става от горната част или от периферията.

„Смисълът да се правят тези изследвания тук – в глобален аспект и смисълът за България ги слагам веднага заедно в едно. Смисълът в глобален аспект е науката в България да е на челния фронт! В случая чрез проекти като този, на челния фронт на слънчево-земната физика. Защо? Защото е важно да знаем с каква скорост тези ледени покривки се топят, защото е важно скоростта, с която химичният състав пред тези ледници във океана се променя. Тази вода от солена, вече е повече сладка отколкото солена. Тези реки, които преместват цели планини около нас. Не говоря специално за тук на Антарктида, където икономическото значение е по-малко, но във алпийски държави – в Хималаите, в Андите, навсякъде ледниците следват този тренд. Понеже тук се намираме на най-фината зона на планетата, тази антарктическа ковергенция, това течение, което отделя Антарктида от останалия свят, ние сме в банановия пояс на Антарктида, който реагира най-бързо и е първият фронт на промените на глобалните климатични промени. Ние като разберем какво се случва тук и колко бързо се случва, ще можем това познание да го пренесем вече в гъстонаселените райони, като Хималаи, Алпи, Анди и т.н.“ обобщава смисъла от изследванията си физикът.

„Благодарност. И щастие,  са думите, с които определям преживяванията и присъствието си на Антарктида“, категоричен е  инж. Цветан Паров.

Репортер и оператор - Милена Островска
Монтаж - Силвия Пешева

/ТП/