Български учени изследваха пукнатините на ледник Перуника и взеха проби на микропластмаса от водите на Южния залив в Антарктида

Български учени изследваха пукнатините на ледник Перуника и взеха проби на микропластмаса от водите на Южния залив в Антарктида. Инж. Цветан Паров (физик) измери температурното взаимодействие на въздуха в пукнатините с температурата на приземния атмосферен слой на ледника Перуника, намиращ се в източната част на о. Ливингстън.

„Из целия ледник сме инсталирали 15 сензора на различна дълбочина, които измерват температура и влажност. Те ще ни дадат информация за това на каква дълбочина топлината от приземната атмосфера прониква в недрата на ледника и същевременно с каква скорост този ледник се разтапя“. Поставен е и сензор за отчитане посоката и големината на въздушните течения в пукнатините на ледника, допълни той. 
 
„Намираме се в зоната на аблация на ледника (намаляване на снежната покривка), която е дебела 100-150 метра до нивото на земната повърхност. Зоната на аблация обуславя изключително много пукнатини, като някои от тях в момента са затрупани със сняг. През отворените пукнатини се осъществява топлообменът с външната атмосфера и ние точно там пускаме нашите сензори и засичаме какво се случва под леда“, разказа за БТА физикът.
 
Инж. Паров представи днешните резултати от информацията, получена от поставените сензори. „Пукнатините в края на ледника се явяват като нискочестотен филтър за външните влияния в температурата, а в дълбочина засичаме само най-силните. Тази амплитуда нараства, като в периферията на ледника това е слабо изразено, а в центъра на ледника е силно изразено“. По думите му движението на въздушните маси през ледника и в неговата централна част е по-голяма, отколкото в периферията. „Бях тук преди пет години, като за този период няма натрупан нов лед, т.е. трендът е все надолу“, констатира физикът.
 
Цветан Паров посочи, че изследването е мултидисциплинарно, като е фокусиран в областта на глациологията (наука за ледниците). „Получените данни са безценни и от тях могат да се правят много изводи, да се подложат на анализи и на корелационна статистическа обработка“, коментира той. „Цялото това познание ще бъде крачка напред в прогнозиране на топенето на ледниците и в близкото бъдеще да можем да кажем какво ще се случи“, каза още инж. Цветан Паров.

Репортер - Емил Граничаров

Оператори - Емил Граничаров, Константин Карагьозов

Монтаж - Габриела Теллалова

С подкрепата на: