Доц. Райна Христова в интервю за БТА: Вече получаваме информация за първите резултати от изследването ни за тежки метали на остров Ливингстън
Вече получаваме информация за първите резултати в една от най-важните посоки на изследването - присъствието на тежки метали в морските дънни седименти. Това каза в интервю за БТА доц. Райна Христова от Институт по океанология „Проф. Фритьоф Нансен“ към Българска академия на науките, която е част от 32-рата експедиция до Антарктида на военният научно-изследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ – НИК 421. Наличието на елементи като арсен, хром, никел, мед, олово, цинк и живак не би било добър знак за океанската екосистема в литорала на остров Ливингстън, посочи Христова.
Извършени са рентгено-дифрактометричен анализ, рентген-флуоресцентен и ICP анализи, които дават базисен елементен състав и прецизират литоложките определения, обясни още ученият. В изследваните съвременни тини са заложени анализи за търсене на такива стратегически важни елементи като литий, германий, индий, литий и др., които имат голямо значение за промишлеността като цяло, например за производство на електроавтомобили. Изследват се също така и основните скалообразуващи елементи, които ще ни дадат ценна информация за съвременния седиментационен процес в акваторията, добави Христова.
В момента тече лабораторният етап от изследването на пробите от първата година, който се извършва в специализирани лаборатории на Софийския университет и Геологическия институт на БАН, поясни тя.
В рамките на проекта, в който доц. Райна Христова работи заедно с доц. Любомир Кендеров, се изследват морските дънни седименти от акваторията на Южния залив на българската антарктическа база. Проектът е двугодишен и тази година те продължават своите изследвания вече от борда на военния научно-изследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ – НИК 421.
Целта ни е да вземем допълнителни проби от морските седименти, най-вече от по-дълбоководната част на акваторията, както и да ревизираме някои от местоположенията, по които сме работили миналата година, обясни Христова. Използваме дъночерпател за по-плитководна част на акваторията и гравитачна тръба от борда на кораба, като стремежът ни е от една и съща точка да вземаме геоложка и биоложка проба, добави още тя.
Христова разказа, че се стремят да намерят характерна следа в седиментния запис, която да „хване“ ритмиката в топенето на ледника в по-дълбоководните утайки чрез гравитачна тръба.
В разглежданата литорална област на Българската антарктическа база (БАБ), в условията на активно ледниково топене и екстремни климатични колебания морските седименти най-вероятно са „запечатали” следи от импактни геоложки събития или от антропогенни замърсявания, смята ученият. Ареалът на разпространение на морските дънни седименти е непостоянен и променлив и всяко установяване на позицията на различните литофациални типове утайки (моментна снимка) показва ролята на различни хидродинамични фактори за тяхното формиране като например въздействието на активната вълно-прибойна зона; втичане на река, ледников език, ледниково блато и най-общо и от условията на седиментация, които се контролират от климатичните флуктуации в глобален мащаб, обясни Христова.
Резултатите от нашия проект ще изяснят връзките между компонентите седимент-биота и води в антарктическата екосистема на остров Ливингстън и ролята на субстрата за придънната биота - типове дънни седименти и връзката им с дънните биоценози, каза ученият. Работата на нашия екип на борда на кораба се осъществява с помощта на екипажа, който ни осигурява логистична подкрепа и предлага нови решения при технически проблеми, добави още Христова.
Репортер и оператор - Емил Граничаров
Монтаж - Теодора Хиндалова-Стоянова
С подкрепата на:
