Българските учени проучват влиянието на климатичните промени върху океанското дъно, каза за БТА морският геолог доц. д-р Райна Христова

При настоящата българска експедиция до Антарктида българските учени ще проучват въздействието на климатичните промени и върху океанското дъно. За БТА доц. д-р Райна Христова, морски геолог от Института по океанология - БАН във Варна, разказа, че проектът всъщност е интегриран, с участието на експерти от три области. Началото му е поставено при предишната експедиция, а сега учените ще продължат своята работа. 

Проектът е за интегрирано изследване на компонентите седимент, биота и води в океанската екосистема на литоралната зона в района на българската база на остров Ливингстън, обясни Христова. Тя уточни, че досега акваториалните води не са изследвали системно и целенасочено, тъй като при предишните си посещения учените са работили приоритетно на сушата. Нашият проект е първият от този род, а моята задача е да изследвам морските седименти, тоест дънните утайки, допълни Христова. Тя разказа още, че тези морски тини са много сложни системи, важен компонент на океанската екосистема, но интегрираният подход ще позволи да се направят по-глобални изводи за състоянието на околната среда. По думите й практиката е учените от различните специалности да излизат с лодка във водите, по предварително очертани и обмислени работни полигони, и да вземат едновременно проби – биоложка, геоложка и океанографска, от една и съща точка.  

Дънните морски утайки, с които работи д-р Христова, позволяват да се изследва скоростта на съвременната седиментация. Според нея те изпитват ефекта от въздействието на климатичните промени. „Там всичко става пред очите ни, докато работим, виждаме как се обрушва ледникът, падат огромни блокове лед, които се утаяват на дъното. Бурното топене на ледник предизвиква реки, които също оказват влияния и натрупват материал на дъното“, разказа морският геолог.

За „своите“ утайки тя допълни, че може да бъдат обяснени и като съвременни морски тини, които се образуват през холоценската епоха – тази, през която се е появил и човекът. „Ние живеем в тази епоха, нейният обхват е около 11 000 години, така че обект на изследване са най-съвременните геоложки образувания, които още не са станали скални образци“, разясни ученият. Според нея тези съвременни тини могат да се разглеждат и като своеобразен „капан“, чрез който ще може да се установи дали и в тази част на планетата има антропогенно замърсяване. Взетите проби се подлагат на сложни анализи, като се изследват в Софийския университет и в Геологическия институт на БАН, допълни Христова. Тя уточни, че първите взети проби са изследвани за наличието на тежки метали. Когато излязат резултатите, учените ще са наясно има ли такива и дали човекът е виновен за тяхното присъствие. По думите на Христова пробите се изследват за наличие на арсен, мед, хром, живак, олово. Освен това ще се види и дали има метали, стратегически важни за човечеството – например селен и молибден. Третият акцент в изследванията е за т.нар. скалообразуващи елементи. Когато се върнахме от първото ни пътуване, при предишната експедиция, тези анализи бяха започнати, но става бавно, разказа още Христова. Причината е, че пробите трябва да изсъхнат по естествен начин, а не в лабораторни условия, което изисква много време. По думите й в края на интегрирания проект, като се вземат предвид резултатите от всички взети проби, ще може да бъде направен протоекологичен модел на седиментите и съобществата в залива.

При предишната експедиция работните полигони на българските учени са били повече по крайбрежието, с работна дълбочина от 5-6 до 29-30 метра. Пробите се вземат механично, на ръка, с помощта на уред, който се спуска към дъното. При настоящата експедиция амбицията на експертите е да се работи на по-големи дълбочини. По думите на Христова за целта ще се ползва специален уред – гравитачна тръба, като за вземането на пробите ще се разчита на логистичната подкрепа на екипажа на научноизследователския кораб „Св. св. Кирил и Методий“.

На въпрос дали нещо е успяло да я изненада при експедиция през миналата година, Христова с усмивка отговаря, че има достатъчно опит като морски геолог, но предизвикателството е, че работи не в Черно море, а на остров Ливингстън, Антарктика. „Там всичко е различно, екстремно, непознато, човек се чувства, все едно е космонавт, защото гребеш и пипаш материал, който никой никога не е докосвал. Това е едновременно опияняващо и отговорно и те кара да искаш да изследваш още и още“, разказа Христова.

За въздействието на човека в този неизследван напълно район на планетата тя посочи, че стремежът е да се оставя максимално малък отпечатък от присъстващите. Човекът много се старае да тушира или елиминира всички ефекти от своята дейност и своето присъствие, обясни Христова и подчерта, че всички от българската експедиция полагат много усилия в тази посока. За евентуално наличие на човешки отпечатък на дъното личното й мнение бе,  че би могло и да се намери. Просто човекът е бил навсякъде и за съжаление има много области в живота с произвеждане на неразумни количества боклуци, посочи Христова.

За проекта, в който участва, тя разказа още, че при настоящата експедиция учените планират да стъпят и на остров Смит. Там е тера инкогнита, дори самото акостиране ще бъде предизвикателство за екипажа и капитана на „Св. св. Кирил и Методий“,  посочи Христова и допълни, че една от задачите ще бъде да се направи подводно картиране на релефа.

Репортер - Мила Едрева

Оператори - Данаил Войков, Константин Карагьозов

Монтаж - Кристиян Пандев