Водното биоразнообразие има крещяща нужда от повече внимание и действия за опазването му, каза за БТА доц. Тихомир Стефанов

Водното биоразнообразие има крещяща нужда от повече внимание и повече действия за опазването му. Това заяви за БТА доц. Тихомир Стефанов от Националния природонаучен музей в София. Предстои той да се включи в 32-рата експедиция до Антарктида, където ще продължи работата си по проучване на влиянието на топенето на ледниците върху отделните видове на Ледения континент. Работата на Стефанов е фокусирана върху отражението на този процес върху храненето, размножаването и придвижването на рибите.

Очевидно е, че ледниковото топене се ускорява. Мястото, което сме избрали като обект на изследване, е затворен залив, на чието дъно има голям ледник, обясни Стефанов. Това е като малка затворена лаборатория и оттук можем да съдим какви ще са процесите, ако глобалното топене на ледниците се задълбочи, добави той.

Потокът на сладка ледникова вода променя драстично условията на местообитание на морските риби. Тя променя не само солеността на околната вода, но и нейната прозрачност. Това води до изменения в количеството на фотосинтезиращите водорасли, оттам и на кислорода. Всяка една такава промяна на условията се отразява и на живота на рибите, разясни биологът.

Предстоящото пътуване ще бъде трето посещение на доц. Стефанов на Антарктида. Той е бил и на експедиция до остров Гренландия, където се е включил в екип от учени, които изследват влиянието на ледниковото топене върху рибите там.

Задълбочаване на проучванията на Антарктида

Винаги съм искал да изследвам рибите в Южния океан. Това е много интересна група ендемични риби. Това са видове, които се срещат само около Антарктида. И е истинско предизвикателство човек да направи проучване върху много силно адаптирани организми, каквито са рибите там, обясни доц. Стефанов.

Ученият е привлечен от тайната на рибите на Антарктида да са изключително адаптирани към средата, в която живеят. Стефанов говори с вълнение за т.нар. антарктическа конвергенция, като я описва като феномен. По думите му това е границата, която изолира най-южната част от Южния океан и рибите, които я обитават, развиват допълнителни адаптации, които започват да ги различават от останалата част на ихтиофауната на Световния океан.

Рибите в Южния океан са главно от т.нар. нототениеви риби. Те имат допълнителни адаптации за живот в студените води. Развиват гликопротеинови молекули в тялото си, които не позволяват на телесните течности да замръзнат при температури на водата под нула градуса, каквито често се срещат в Антарктида, обясни експертът.

Стефанов показа ледената риба на българите през 2021 г. Екземплярът беше изложен в Националния природонаучен музей, като може да се види и днес. Секцията, посветена на биоразнообразието на Антарктида, е мястото, където биологът се срещна и с екипа на БТА.

Ледените риби са друга интересна група, които са развили уникални адаптации за живот в антарктическите условия. Тяхната кръв е бяла и не съдържа хемоглобин. Поради ниските температури на водата, разтворимостта на кислорода е много висока и той достига до тъканите и клетките на организма чрез проста дифузия, без посредничеството на молекула-медиатор, разказа специалистът. 

В научната дейност от значение са и оптималните условия за провеждане на изследванията. Затова доц. Стефанов е удовлетворен, че на о. Ливингстън, където е българската база, има функционираща лаборатория и подготвен логистичен екип, който помага на учените. Строи се и чисто нов лабораторен комплекс, отбеляза той.

Теренната работа е свързана с улавянето на риби, поставянето на мрежи, обхождането на различни части от Южния залив на о. Ливингстън, разказа още специалистът. Взимат се и проби за генетични и изотопни изследвания.

Бъдещите планове на Антарктида

Тази година заедно с доц. Любомир Кендеров от Биологическия факултет на Софийския университет сме планирали и гмуркания за подводните проучвания, каза Стефанов. С гмурканията ще успеем да придобием много добра представа какво е видовото разнообразие на останалата част на фауната, уточни той.

Много интересно ще бъде най-вече по отношение на хранителния анализ за рибите, добави още Стефанов. По думите му след като вече се знае видовото разнообразие на рибите в района, ще могат подробно да се проучат и дънните безгръбначни животни, с които потенциално се хранят рибите.

Българските учени са констатирали, че рибите на Антарктида обитават различни дълбочини в южния залив. Интересна подробност, която са установили, е, че има закономерност по-големите риби да обитават по-малките дълбочини, а по-дребните видове се появяват с нарастване на дълбочината. В Южния залив сме установили седем различни вида риби.

Направихме доста изследвания върху хранителния спектър на два вида риби - Notothenia coriiceps и Notothenia rossii, коментира още Стефанов. И отбеляза, че е добил много добър поглед върху това с какво точно се хранят тези риби.

Това, върху което трябва да задълбочим изследванията през настоящия сезон, е да направим анализ на различията в стратегиите за хранене на отделните видове в зоните на активно топене и вток на сладка вода с тези в открито море.

Климатичните промени и човешката дейност 

От Антарктида могат да се направят предположения докъде може да стигнат климатичните промени, смята Стефанов. Ако се задълбочи в по-голяма степен процесът на топенето на ледникови води, нивото на Световния океан ще се повиши, но това няма да е единственото влияние, което ще се усети, предупреди той.

По думите на българския учен при допълнителното „вливане“ на студена сладка вода ще се стигне до промяна на океанските течения, а това ще доведе и до драстично изменение на климата в определени зони, при това за кратък период от време, отбеляза още биологът.

Доц. Стефанов обърна внимание и на човешкото влияние върху водните обитатели на Земята. Силно се надявам, че човешкото влияние все повече ще се осъзнава и ще бъдат намерени мерки за неговото намаляване, каза той. И припомни за съдбата на есетровите риби в Черно море и р. Дунав.

Последните местообитания, в които се размножават есетровите риби, са споделени между България и Румъния, в долното течение на р. Дунав. Това са големи риби, които имат много късно полово съзряване и не се размножават всяка година, разкри Стефанов. И подчерта, че прекомерният улов заради ценния хайвер лесно може да унищожи популация на този вид. Това, заедно с построяването на язовир „Железни врати“, който блокира миграционния път на рибите е довело до драстично намаляване на техните популации.

Виждаме последните екземпляри които се размножават, които са на ръба на изчезването и затова са необходими спешни мерки за опазването им, посочи още Стефанов.

Своите послания за борба с предизвикателствата пред водните създания той завещава и на младите си колеги. Стефанов работи в музея с докторанти и сътрудници, които се надява да зареди и с ентусиазма за опазване на ихтиофауната. Всяка година той се включва в проучвания и изследвания и на рибите в България. Един от проектите, в които участва, е за размножаване и разселване на местната балканска пъстърва.

Репортер - Борислава Бибиновска

Оператори - Константин Карагьозов, Красимир Михайлов

Монтаж - Габриела Телаллова

Към 13:16 на 22.12.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация