Интегрираме различни научни области в единен, холистичен подход към опознаване на природата, каза за БТА доц. Любомир Кендеров
Нашият проект е посветен на това да интегрира различни научни области в единен, холистичен подход към опознаване на природата, каза в интервю за БТА доц. Любомир Кендеров, специалист в областта на хидробиологията, от Биологическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски‘‘. Той е участвал в последните четири български антарктически експедиции и е част от настоящата - 32-ра българска полярна експедиция до о. Ливингстън, където е българската база. Доц. Кендеров работи по научен проект, посветен на живота в морските води.
Той е специалист в група “Дънни ракообразни‘‘, като се е фокусирал върху тях, но проектът му е интердисциплинарен. Освен него, в състава на първата група от 32-рата експедиция пътува и доц. д-р Райна Христова, морски геолог, от Института по океанология към Българска академия на науките (БАН). Те ще работят съвместно, като тя ще се фокусира върху изучаването на дънните седименти на местата, в които доц. Кендеров ще изследва дълбинния живот.
Ползите от изследванията, свързани с научния проект
“Българските учени кръстосват Ледения континент от вече над три десетилетия и са постигнали много интересни научни резултати в областта на геологията, глациологията, климатологията и биологията. За първи път стигаме до едно по-зряло ниво на научни изследвания, които интегрират различни научни дисциплини. Освен морската биология, в която аз съм специалист, ние ще изследваме още две компоненти на околната среда. Първата компонента е живият свят на морските обитатели на Южния океан. Ще изследваме и седиментите, които формират местообитанието, самата вода и нейните параметри. Нашият проект е посветен върху това да интегрира различни научни области в единен, холистичен, или цялостен подход към познание на природата‘‘, разказа доц. Кендеров.
Екипът
Хидробиологът обясни, че освен доц. д-р Райна Христова от Института по океанология към БАН, в екипа от общо 15 човека участват и учени от Испания – утвърдени полярни изследователи, които над 20 години изследват акваторията около островите Ливингстън и Дисепшън, изобщо Южните Шетландски острови. Той уточни, че в работата по проекта ще се включат специалисти по дънни организми, морски биолози, също така и леководолази. “Te ще ни предадат опитa си в гмуркането в ледените води на Южния океан, а в рамките на нашия проект е предвидено и леководолазно спускане, което да се осъществи с цел наблюдаване на живо на неразрушените екосистеми‘‘, допълни изследователят. По думите му, когато се пускат дънночерпатели и сонди за събиране на проби от дъното по някакъв начин се нарушава и не може да се види естественото състояние на седиментите, местообитанията, а и на самите организми.
Проектът е и с международно участие. В него има и млади учени, докторанти, които ще използват тези резултати за своите първи научни изследвания.
“Идеята за създаването на такъв интердисциплинарен проект беше подадена от доайена на българските полярни изследвания – проф. Христо Пимпирев, който в един прекрасен летен ден направи връзка между мен и доц. Райна Христова. Попита ни защо не съберем биологията и геологията в един общ проект. Идеологът за мултидисциплинарното изследване е проф. Христо Пимпирев‘‘, обясни доц. Кендеров.
По думите му още няколко държави, които работят в областта на биологията и геологията, имат такава идея. “Тя тепърва се развива в акваторията на Южните Шетландски острови, така че ние сме едни от първите, които започват такива мултидисциплинарни изследвания. Радвам се, че ще имаме възможност да споделяме данните и знанията върху това да погледнем цялостно върху живия и неживия свят на този уникален континент, паралелно с големите сили‘‘, допълни доц. Кендеров.
Трудности при съчетаването на биология и геология
Доц. Кендеров обясни, че основните трудности започват с организирането на експедицията и за съжаление – с недостатъчното финансиране на науката. Той сподели, че има голяма разлика във финансирането за логистика, за строежи, за строителство и при отпускането на пари за наука.
“Въпреки иновативността на нашия проект имахме изключително нисък бюджет, който да покрие пътуването и някакви минимални анализи. За мен това е най-голямата трудност. Обществото ни, може би, не е достатъчно узряло, за да влага повече в науката. Изключително важно е да се наблегне на създаването на нови лабораторни помещения. Строи се нов лабораторен комплекс. Науката трябва дългогодишно да бъде финансирана, за да може учените като нас да се утвърждават като специалисти в дадена област. Проектът сам по себе си е двугодишен. Има и едногодишни проекти. Те приключват, а след това ние трябва да продължим да се развиваме в дадена област. Ако не ни е дадена тази възможност, ние губим инициативата въобще да се занимаваме с тези много сложни изследвания в Антарктика’’, поясни той.
“Нашият био-гео проект е двугодишен и ние вече сме в неговата втора година. Миналата експедиция имахме привилегията да участваме в първата българска експедиция, за която имаме полярен кораб. На борда на изследователския кораб “Св. св. Кирил и Методий‘‘ направихме първите си изследвания по проекта, но основно те бяха в плитките зони – от 0 м. до около 20 м., предимно от борда на лодка, тъй като е опасно корабът да се доближава в плитчините. В плана на нашия двугодишен проект, на предстоящата експедиция, вече трябва да работим от борда на кораба, в по-големите дълбочини, а Южният залив – това е името на залива, пред който е българската полярна база, има дълбочини над 200 м. С помощта на командира и екипажа на научно-изследователския кораб, трябва да опитаме да пуснем научни уреди – дънночерпатели и сонди, които да ни позволят да работим и в по-големите дълбочини’’, поясни доц. Любомир Кендеров.
Техника и екипировка
Според хидробиолога, тъй като това е едва втората антарктическа експедиция за българския изследователски кораб, той все още не е напълно оборудван за пространни биоложки и геоложки изследвания. “Разбира се, това е една изключително скъпа и понякога прецизна инфраструктура, която се трупа с годините, с реализираните научни проекти. Изключително се радвам на възможността, която ни осигуриха проф. Пимпирев и специално Драгомир Матеев, който е едно от лицата в организацията на цялата експедиция, за закупуване на дънночерпател извън проекта. Този дънночерпател, закупен от Военноморско училище и монтиран на борда на кораба, за пръв път ще бъде използван в рамките на този проект‘‘, разказа Любомир Кендеров. Той обясни още, че по този начин големите океански дълбочини ще бъдат достигнати за първи път, а той и екипът му ще видят какви животни и организми обитават дъното. “Разбира се, ще извадим и седименти за геолозите. Така че, ние отваряме една наистина нова страница. Проникваме там, където малцина са изследвали’’, допълни той.
Основни проблеми
“Основните трудности в процеса на заминаване, в процеса на организацията на всяка една експедиция, са свързани с това, че в Антарктика няма магазини. Нито има магазини за лична екипировка, нито за научно оборудване. Така че и най-малката подробност трябва да бъде изпипана, най-малкият детайл - да бъде ясен, и ако нещо забравим, може да компрометираме своите изследвания, своя комфорт. Там една забравена дреха, дори едно термобельо, може да ни коства това да изпитваме студ. Експедицията се подготвя месеци наред. Аз, като участник вече в четири експедиции, имам един списък, в който трябва да си попълня личното оборудване, но проектите са нови и винаги рискуваме нещо да бъде забравено. Много се радвам, че имахме възможност да качим на борда на научно-изследователския кораб, който вече отплава, част от оборудването - водолазни бутилки, компресори и т.н., но винаги и най-малката подробност е важна. Така както алпинистите, които покоряват най-високите планини, забравяйки нещо, трябва да се върнат въпреки опасностите. Така е и при нас – отиваме на място, където всички детайли трябва да са прецизни‘‘, разказа доц. Кендеров.
Той обясни още, че основна трудност има не само в материалната част, около заминаването, но и от емоционална страна. “Оставяме си семействата, приятелите, близките; хората, които обичаме, за месеци наред, и това, разбира се, влияе по някакъв начин, а и като добавим студа, режима, това, че живеем дълго време с хора в малки и затворени пространства – трудности много предстоят. Хората, които са пътували, и срещат тези трудности - особено изследователите с подготовка, нямат проблеми. Учените имат едно много голямо предимство пред останалите – техническите работници, дори бих казал моряците - екипажът, които са много по-подготвени от нас. Те са вглъбени в своята работа и понякога се откъсват от трудните условия – гледат си своята наука; гледат си пробите, анализите; пишат си етикетите; гледат си под микроскоп образците, снимат животинките, които са извадили, както е в моя случай, и нещата понякога са много лесни. Денят си минава в работа и човек не мисли за несгодите, които неминуемо следват всяка една отдалечена експедиция‘‘, разказа доц. Кендеров.
Той и екипът му заминават като част от първата група на експедицията, като се очертава да стоят до месец февруари. Доц. Кендеров обясни, че имат достатъчно време за реализиране на последния етап от изследванията по проекта, а именно - събирането на дълбочинни проби от Южния залив, и осъществяването на мониторинг с леководолазна дейност, фото и видеозаснемане на живия подводен свят. По думите му това ще бъде осъществено благодарение на голямата помощ, оказана от колегите им - испански леководолази. “Действително, около два месеца е достатъчно време за осъществяване на всички наши амбиции за изследване акваторията на Южния залив’’, поясни той.
Пренос на техниката
Доц. Любомир Кендеров каза, че част от леката, но много скъпа техника, не е качена на кораба, който отплава за о. Ливингстън на 8 ноември. “Тя ще пътува с нас - в личния багаж, за да може, докато сме в България, да я ползваме. Някои от научните уреди се използват за изследвания, които се осъществяват в акваторията на Черно море. Доста багаж ще закараме и лично ще върнем със себе си, в самолетите, и другия транспорт‘‘, уточни хидробиологът.
***
Българската телеграфна агенция (БТА) представя всички научни проекти през 32-рата българска антарктическа експедиция с видео, снимки и текстови материали, подготвени заедно с учените още преди заминаването им.
БТА публикува отново в рубриката "България - Антарктида: Корабният дневник на БТА" подробна информация за цялото плаване на "Св. св. Кирил и Методий" до Антарктида и обратно и престоя му там, както при историческото първо плаване през предишната експедиция в края на 2022 г. и началото на 2023 г. Тогава само БТА имаше кореспондент - Константин Карагьозов, който предаваше всеки от 127-те дни на експедицията изпращаше новини в текст, видеоматериали и снимки за научните изследвания по време на цялото плаване (включително през Атлантическия океан в двете посоки) и през целия престой на Антарктида. През юни БТА издаде на български и английски език брой на списание ЛИК "До Антарктида и назад под български флаг", посветен изцяло на историческата експедиция.
Цялата информация на БТА за българските научни изследвания на Антарктида и подпомагането им от българския военен научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий", както и другите дейности на българската антарктическа база, отново ще бъде достъпна за всички медии на български и на английски език на интернет страницата на агенцията в разделите "България - Антарктида: Корабният дневник на БТА".
БТА има Национален пресклуб на борда на кораба, както и предвижда да открие такъв пресклуб r в българската антарктическа база на остров Ливингстън.
Репортер - Йоанна Лашкова
Оператори - Константин Карагьозов, Красимир Михайлов
Монтаж - Кристиян Пандев