Българи ще картографират морското дъно около антарктическия остров Смит

По време на 32-та българска антарктическа експедиция за пръв път ще бъде направена навигационна карта на морското дъно около остров Смит, част от групата на Южните Шетландски острови, разказа за БТА капитанът на военния научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ Николай Данаилов. Корабът отплава към българската база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън от Варна на 8 ноември. На борда му са и конструкциите за новата лаборатория за българските антарктици.

Когато пристигнем, се очаква максимум за 6 дни да разтоварим материалната част на остров Ливингстън, логистиците да започнат строежа на лабораторията, за което вероятно ще помогнем и с личен състав от екипажа, посочи Данаилов. По думите му, след приключването на тази задача основната дейност на кораба ще бъде в продължение на 45 дни да осигурява възможност на учените да изследват не само остров Ливингстън, а и други части от групата на Южните Шетландски острови. Данаилов подчерта, че най-голям интерес представлява остров Смит. По думите му той се намира на около 8 часа път от Ливингстън. Ще подходим там, за да бъдат взети геоморфоложки проби, да се разгледа теренът, да се вземат проби и от морското дъно в района, посочи Данаилов. Според него посещението на Смит ще бъде своеобразно изпитание за екипажа, тъй като няма навигационни карти за морското дъно около острова. Ще трябва да плаваме с повишено внимание, първо да измерваме дълбочините и после да подхождаме с кораба, обясни Данаилов. И с гордост уточни, че българските моряци всъщност ще картографират морското дъно. Там има все още райони, които са непроучени и не е ясно какво има под водата, обясни капитанът. Уточни още, че навигационните карти показват дълбочините по маршрутите, от където минават корабите, но в близките зони не е ясно има ли подводни скали, какви са дълбочините. Ние ще направим такива изследвания сега, като планираме да продължим и през следващите години, допълни Данаилов.

Капитанът разказа още, че амбиция на екипажа е да слезе и до по-южни точки, където и през лятото има ледоход. Той е категоричен, че корабът може да се справи прекрасно с такава задача. „Ако говорим за замръзнало море с дебелина на леда 70-80 сантиметра, корабът няма да има проблеми, ако ледът е над един метър, ситуацията става по-деликатна“, обясни Данаилов. И допълни, че другата му амбиция е да се подходи към чешката база на антарктическия полуостров, която е на 10 часа път от българската.

За самата Антрактида капитан Данаилов разказва с възторг и респект. Посочва, че хората избягват контакт с местните обитатели. По думите му пингвините са предпазливи, макар че понякога проявяват любопитство. Тогава ние отстъпваме, отдръпваме се, пояснява Данаилов. Допълва, че за хората му има строги стандарти, когато слизат на брега. Първо стъпват с ботушите в обеззаразяваща вана. Когато се качват на борда, се процедира по същия начин. При плаването през миналата година е имал удоволствието да види и много китове, някои от които с малки. „Малки, малки, колкото половината кораб“, с усмивка посочва капитанът.

На Ливигстън пейзажът е сюрреалистичен, разказа още Данаилов. Според него думите не стигат, за да се опишат гледките. Има само лишеи и мъхове на някои части, вероятно пренесени от тюлените, морските слонове или пингвините при техните миграции. Ако приемем, че преминаването през пролива Дрейк е успех за всеки човек, тези създания го правят два пъти годишно, подчертава капитанът.

При тази експедиция ще разширим диапазона на изследванията и ще работим на по-големи дълбочини, каза още Данаилов. Според него това ще открие нови възможности и пред нашите учени. По думите му ще се вземат проби от морското дъно на дълбочина до 100 метра, като амбициите са в бъдеще да се достигне и до 200-300 метра дълбочина. 

Данаилов допълва, че ще се правят и водолазни спускания за вземане на проби от дъното на по-малки дълбочини. Подчертава, че при този тип изследвания ще се действа с максимална сигурност. Заедно с учените ще се спускат и военни водолази, които ще следят за наличие на опасности, най-вече за присъствието на леопардови тюлени, които никак не обичат да им се навлиза в територията.

Според Данаилов, при настоящото пътуване ще бъдат изучавани и звуците на Антарктида. „Континентът е сам по себе си уникален, но самото море и океанът „дишат“ много интересно, особено заради наличието на ледени късове и падането на ледници - това е феерия от звуци, които няма как да бъдат описани, а трябва да бъдат чути“, обясни Данаилов.

Той разказа още, че при отплаването от Варна са взели на борда и апаратура на белгийски учени, с която ще събират проби по време на прехода. Целта е да се проучи наличието на микропластмасови частици в океана, обясни Данаилов и допълни, че нашите експерти също имат подобен проект, но ще изучават наличието на такива в биологичните видове на континента.

Помощта в Антарктида е преди всичко, допълни Данаилов. Според него там се оставят настрани всякакви спорове и дребнавости. Защото, ако не помогнеш, цената може да е човешки живот, обобщи капитанът.

По време на 32-та българска експедиция до Антрактида БТА ще публикува видеоинтервюта с български антарктици всеки вторник и четвъртък. Те ще разказват за проектите и проучванията, които правят на Ледения континент.

Репортери - Мила Едрева, Валентина Добринчева

Оператори - Константин Карагьозов, Данаил Войков

Монтаж - Габриела Теллалова