При първата си експедиция НИК 421 е плавал 19 070 морски мили, почти равняващи се на обиколката на екватора, според капитан Николай Данаилов

Проплаваните морски мили за цялата експедиция са 19 070 и горе-долу се равняват на обиколката на екватора, която е около 40 000 км. Това каза капитанът на българския военен научноизследователски кораб “Св. св. Кирил и Методий” (НИК 421) Николай Данаилов, който докладва на президента Румен Радев, министъра на отбраната Димитър Стоянов, министъра на образованието и науката Сашо Пенов, началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов, командира на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов и на началника на Висшето военноморско училище адмирал проф. Боян Медникаров за изпълнените задачи от кораба при завръщането му от плаването до Антарктида. БТА бе единствената медия на борда при доклада на капитана.

Той отбеляза, че за цялото пътуване в продължение на 127 денонощия са изминали малко повече от 19 000 морски мили, което е приблизително около 35 000 км. Малко не ни достигна да направим пълна обиколка около екватора, допълни той. 

Плаването е преминало на три етапа - “с развъртане, провеждане на активни действия по осигуряване на логистична поддръжка и свързване на кораба обратно към България”, каза той.

Сред извършените задачи е транспортиране и стоварване на почти 40 тона товари - материални и хранителни припаси, на необорудван бряг, логистична поддръжка на 31-та антарктическа българска експедиция. Освен това е осигурявана научно-изследователската дейност от борда на кораба чрез реализиране на няколко научни проекта. Успяхме да извършим различни проучвания върху личния състав по отношение на влиянието на стреса, каза капитан Данаилов и допълни, че са взимали дългосрочно експериментален продукт, за да установят какво ще е неговото влияние. Тепърва предстои да се проучи какво ще е неговото влияние върху човешкия организъм, поясни той.

Българските военни моряци са осигурили от борда на кораба и извършване на научните изследвания за флората и фауната по отношение на развитието на различни микроорганизми и на паразити във водната среда. Успяхме да извършим и геоморфоложки проби на дъното на нашия Южен залив, за да установим състоянието му в дълбочина, отбеляза още Данаилов.

Сред допълнителните задачи, които са възникнали в процеса на подготовка на експедицията, е било транспортиране на материали и хранителни припаси в интерес на испанската полярна програма. Те са доставили близо 70 тона испански товари за двете испански полярни бази. По думите му в едната от испанските бази са били останали само на консерви, преди да им бъде доставен товарът, за който са изказали големи благодарности. 

Допълнителна задача е възникнала и при преминаването през пролива Дрейк - транспортиране и ротация на личен състав, научни изследователи и полярни учени в района на Южните Шетландски острови и Южна Америка. Това се случило, когато испански полярен кораб е излязъл извън строя и се е наложило най-близкият, който е в района, а именно нашият кораб, да поеме техните допълнителни задачи по транспортиране. Бяха извършени няколко ротации между остров Кинг Джордж, остров Дисепшън и нашия остров Ливингстън, с което ние успяхме да транспортираме освен испански учени, също и белгийски, полски, канадски и германски учени, които бяха в испанските полярни бази, каза капитанът. 

При напускането на българската база на 6 март нашият кораб е транспортирал през пролива Дрейк също испански и германски учени. 

НИК 421 е оказал и съдействие на полярни учени и изследователи в района на полуостров Байерс и Хана Пойнт на остров Ливингстън. “Акцентирам върху полуостров Байерс, тъй като там трябваше да вземем само един учен. Интересното се случи, когато разбрахме всъщност, че Байерс е доста усойно място. Като отидохме там, попаднахме в доста сложни хидрометеорологични условия, но се радвам, че всичко мина повече от прекрасно и успяхме да евакуираме въпросния учен от полуостров Байерс”, каза Данаилов. На Хана Пойнт българите са имали подобен случай - получили са сигнал за помощ, на който се отзовали, и успели да евакуират 14 испански учени.

По време на престоя на остров Ливингстън те са извършили почистване на българския бряг от метални отпадъци чрез пресоване и транспортиране на около 20  тона товари. Това са различни варели, акумулаторни батерии, електрогенератори, обясни капитанът и допълни, че в продължение на 30 години на нашия български бряг са събирани доста материални средства, които в един момент са се оказали непотребни и се е наложило тяхното приемане на борда с помощта на хидравлични преси. Тази задача е изпълнена от екипажа, за да може да освободи учени да работят по техните проекти, посочи още той. 

Сред задачите на българския военен научноизследователски кораб “Св. св. Кирил и Методий” е транспортиране на научни проби от проведените научни проекти на 31-та експедиция. На борда имаме замразени образци, които предстои да бъдат изследвани допълнително по линия на научните проекти. За мое най-голямо съжаление, направихме опити да транспортираме и живи риби се споминаха някъде към Екватора поради високата температура, коментира капитанът и допълни, че следващият опит ще бъде по-успешен.

Българските военни са транспортирали и товари от испанската антарктическа база “Габриел де Кастиля” до военноморска база “Картахена” в Испания. Там също се наложи да извършим репатриране на техни проби и допълнителни товари, които те определиха, че ще използват в техния испански антарктически музей, каза още Данаилов. Екипажът е подпомогнал и турската антарктическа програма, като корабът е взел и техен товар, който предстои да бъде освободен. 

Военните са осигурили дългосрочна и краткосрочна учебна практика на курсанти от Висшето военноморско училище. Повече от 20 дни на борда имаше курсанти от Варна до Картахена, които практикуваха по специалности своите бъдещи задължения като офицери, а трима курсанти дойдоха с нас на дългосрочна практика до Антарктида и обратно, каза капитанът. По думите му за тези младежи това било едно прекрасно изживяване - да се види как пред очите на екипажа тези момчета изведнъж станаха мъже. “Просто морската среда ги поочупи и са в доста по-мъжествена форма”, каза той. 

Капитанът докладва, че е необходимо следпоходно обслужване на материалната част и възстановяване на пълната работоспособност на различни системи. Това са дребни спомагателни системи по кораба, които в общи линии няма да доведат до някакви големи съществени проблеми, отбеляза Данаилов. По отношение на личния състав той посочи, че поставените задачи, както и допълнителните, са изпълнени в пълен обем. Според него е необходим период на възстановяване на личния състав поради работа в условия южно 55-ия паралел, където рисковете за живота и здравето на военнослужещите са доста високи.