Снежана Русинова: Дрождите са неизчерпаем източник на полимери и биологично активни вещества
Дрождите са неизчерпаем източник на полимери и биологично активни вещества. От екологична гледна точка те са възобновяем източник, а не замърсители – можем да ги добиваме в големи количества без да имаме отпадъчни продукти. Това заяви в интервю за БТА микробиологът и биотехнолог гл. ас. д-р Снежана Русинова от Лабораторията по приложни биотехнологии в Института по микробиология „Стефан Ангелов“ към БАН, участничка в 31-вата българска антарктическа експедиция до остров Ливингстън.
Проектът ѝ, под заглавие „Биотехнологичен подход за получаване на биологично активни молекули от антарктически дрожди“, има няколко цели – да проследи биоразнообразието на антарктическите дрожди и да проучи възможностите им да синтезират биологично активни молекули с фармацевтично приложение. Антарктическите дрожди почти не са изследвани от биотехнологична гледна точка, но като биооразнообразие се изследват от поне 20 години. Има голямо биооразнобразие на дрожди в целия регион Антарктика както на континенталната част, така и из островните групи, но не са изучени до степен какво могат да продуцират и как могат да бъдат полезни, обясни гл. ас. д-р Русинова.
„Една от първите групи, които се насочиха към козметично приложение, е групата на научния ми ръководител – доц. Павлова. Преди много години тя започва създаването на антарктическа колекция, първата и единствена в България. Сега аз я доразработвам и обогатявам всеки път с различни щамове, донесени от българските експедиции до Антарктида“, сподели микробиологът. „Целим да видим не само биооразнообразието на дрождите, не само да определим видовете, които сме намерили, но и да проучим възможностите те да синтезират различни антиоксиданти – картеноиди, и други биоактивни вещества – ергостерол, коензим Q10. Досега сме изолирали и други молекули, но все още уточняваме тяхното действие“, допълни тя.
„Също така търсим приложение на извънклетъчните продукти, които дрождите синтезират. В началото разглеждахме козметични възможности и приложението на екзополизахарида от антарктически дрожди в кремове, тоалетни млека и различни други козметични продукти под формата на самия полимер като емулгатор и влагозадържащ агент – все полезни действия, които могат да се включат в козметичния състав и да участват в такива емулсии, т.е. полимерите могат да бъдат стабилизатори на водно-маслена емулсия, каквато са кремовете и тоалетните млека. Това е много полезно, тъй като можем да заменим синтетичните емулгатори с такива от природен произход. Опитваме се да намерим приложение и на други места, където да заменим нещо синтетично с такова от природен произход. Дрождите са неизчерпаем източник на полимери и биологично активни вещества. От екологична гледна точка те са възобновяем източник, а не замърсители – можем да ги добиваме в големи количества без да имаме отпадъчни продукти“, подчерта гл. ас. д-р Русинова.
„На остров Ливингстън има много скали, но ние търсим места, където има добре оформена почва, за да можем да вземем почвена проба от приблизително 10 сантиметра дълбочина. Когато вземаме проби, не знаем със сигурност дали в тях има дрожди. Повечето проби показват, че има. Дали ще открием дрожди е въпрос както на късмет, така и на това дали мястото на пробовземането е добре обмислено. Считаме, че повече дрожди биха могли да бъдат открити около коренови системи на мъхове и треви, тъй като при предходни анализи на почвени проби с дрожди винаги са откривани и коренчета на подобни растения“, сподели още гл. ас. д-р Русинова.
Пробите от съответните местообитания се изолират в лаборатория и едва тогава се разбира какво има в тях, обясни тя. „Ако се случи така, че в тях има дрожди, ние ги селектираме според външния им вид и морфологичните им особености. От една клетка можем да направим литри, защото можем да размножим дрождите – първо в епруветка, после в колба, след това в лабораторен биореактор с обем до 5 литра, а впоследствие, евентуално и в промишлен биореактор. Задължително размножаваме само една клетка, защото това означава, че културата е чиста. Работи се само с чисти култури, за да няма компрометиране на резултатите“, заяви микробиологът.
Лабораторната работа обратно в България е много по-обемна от теренното вземане на проби на остров Ливингстън – периодът от почвовземането до получаването на крайния продукт като вещество може да продължи с години, предупреди тя. „Описвали сме и сме публикували по-ценните щамове дрожди и техните свойства в световната научна литература. Последната ни публикация отрази откриването на съвсем нов извънклетъчнен полимер на относително нов щам дрожди, описван само веднъж в света досега“, отбеляза гл. ас. д-р Русинова.
Биотехнологът се надява на добри резултати от пробите, взети от о-в Ливингстън, изразяващи се в морфологично разнообразие на откритите дрожди. При успех ще бъде направена селекция кои от намерените антарктически дрожди ще бъдат по-високопродуктивни. Те ще бъдат култивирани при различни условия, за да се проследи кои от тях ще натрупат повече биомаса, за да могат да бъдат използвани биотехнологически.
Репортерът на БТА Константин Карагьозов е единственият представител на медиите, който пътува с кораба „Св. св. Кирил и Методий“ и в двете посоки, като придружава българската експедиция по време на целия престой на Антарктида. Всички медии могат да ползват със свободен достъп рубриката „България - Антарктида - корабният дневник на БТА“.
Репортер и оператор - Константин Карагьозов