Доц. Райна Христова тръгва по следите на антропогенно замърсяване на о-в Ливингстън чрез изследване на седименти в акваторията му

Морските дънни седименти може да се разглеждат като колектор, улавящ следите на антропогенно замърсяване. Това заяви в интервю пред БТА морският геолог доц. Райна Христова от Института по океанология към Българската академия на науките. Доц. Христова е част от 31-вата българска антарктическа експедиция и ще изследва морските дънни седименти в акваторията на о-в Ливингстън.

Проектът, в който доц. Христова участва съвместно с хидробиолога доц. Любомир Кендеров, е интегрирано изследване на компонентите седимент, биота и води в океанската екосистема в литоралната зона на българската антарктическа база на остров Ливингстън. Проектът е двукомпонентен – съчетава биоложки и геоложки изследвания. Той е двугодишен и стартира тази година.

„Обект на моето изследване са морските дънни седименти, които са част от океанската екосистема. Те се разглеждат като компонент, който се променя и непрекъснато изпитва въздействието на промените в климата, защото сами по себе си, по своята геоложка същност, тези дънни седименти са динамични физико-химични системи, които не са се превърнали все още в скални типове. По този начин те могат да запечатват следи от импактни явления, от геоложки процеси, които ни интересуват в контекста на климатичните промени, и целта е всъщност да изучим скоростта и темпа на седиментационния процес в акваторията на о-в Ливингстън“, отбеляза доц. Христова.

От друга гледна точка седиментите може да се разглеждат като колектор, който може да улови следите на антропогенното замърсяване – това също е една от задачите на проекта. Това би се доказало чрез серия от анализи, сред които най-важен е анализът за наличие на микропластмаси, органични вещества, въглеводородни индикации, допълни морският геолог. 

„Техническото средство, с което ще бъдат изследвани морските седименти, е гравитационна тръба, която с моите колеги от Института използваме от много години, изследвайки българския шелф. Тя представлява метална тръба с дължина от 5-6 метра, която се забива в седиментите, пълни се с проби (бел. ред.: тръбата ще бъде спусната към морското дъно чрез П-образна рама от кърмата на научноизследователския кораб „Св. св. Кирил и Методий“). Вече извадена на борда, тогава започва същинската геоложка работа – литоложко описание, стратографски последователности, вземане на проби. Целта в рамките на експедицията е да се осъществи първо опознавателно спускане на тръбата, за да може да получим първa представa за дънните седименти в акваторията на Ливингстън като евентуална стъпка към по-мащабен бъдещ мониторингов проект“, уточни доц. Христова.

„Целта е да се покрие определен ареал от акваторията с много точки за вземане на проби. Най-важното е тези точки да бъдат едновременно и за геоложки, и за биоложки проби, за да се изпълнят задачите на проекта. С едно спускане на гравитационната тръба ще се вземе седимент, биота и проба от водния слой непосредствено над седимента в съответната точка“, отбеляза още тя.

Стъпвайки върху всички събрани данни от анализите, в заключителния етап на проекта ще бъдат направени генерални изводи за това как климатичните флуктуации се отразяват на океанската екосистема.

Репортерът на БТА Константин Карагьозов е единственият представител на медиите, който пътува с кораба "Св. св. Кирил и Методий" и в двете посоки, като придружава българската експедиция по време на целия престой на Антарктида. Всички медии могат да ползват със свободен достъп рубриката "България - Антарктида - корабният дневник на БТА".

Репортер и оператор - Константин Карагьозов