Хидробиологът доц. Любомир Кендеров: Изследваме Антарктика, за да допринесем за общото познание как да намалим щетите върху планетата

Антарктика е една ясна и точна природна лаборатория, която учените трябва да изследват, за да дадат своя дял в общото познание за това какво причинява човек на планетата и как щетите от неговото съществуване да бъдат минимализирани. Именно това е основната причина да изследваме Антарктика. Това сподели пред БТА хидробиологът доц. Любомир Кендеров, участник в 31-вата българска антарктическа експедиция. Преподавателят в Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ е участвал също в 27-ата и 28-ата българска антарктическа експедиция, както и в 4-тата турска полярна експедиция, реализирайки научни проекти, свързани с морската биология на Южния океан.

Съвместният проект на доц. Кендеров и доц. Райна Христова от Института по океанология към БАН е свързан с геоложките и биоложките изследвания на дънните екосистеми. В геоложката част на проекта теренен отговорник и работник е доц. Христова, която ще изследва седиментите на Южния залив на о-в Ливингстън – размери на частиците, количествата органични вещества в тях, както и някои замърсители, които биха могли да намерени поради факта, че човешката дейност отдавна е преминала ледената бариера на Антарктика. Замърсяването на Ледения континент лесно се отличава от фона, тъй като условията там са кристално чисти.

„Геоложката работа ще позволи на биолозите да ограничат разпространението на даден вид спрямо подложката, върху която живеят – дънните седименти. Изключително важно е върху какво дъно живеят безгръбначните организми – морски звезди, морски таралежи, както и ракообразните от различни разреди, които са най-много като брой ендемитни видове в Антарктика. Ако дъното е скалисто, организмите се прикрепват по някакъв начин, но ако дъното е меко, тинесто – организмите могат лесно да се закопаят и да се скрият, за да не бъдат изядени от някоя риба. Меките дъна са неудобни поради една много важна характеристика – ако са от тинести утайки, кислородът в тях бързо се изчерпва и така те биха живели в безкислородни условия, т.е., за да живеят на това място, те се адаптират еволюционно, доставяйки си го по друг начин“, заяви доц. Кендеров.

„Съществен дял от Южния залив на о-в Ливингстън заемат фините черни частици от вулканична пепел и вулканични материали, които през милионите години са се натрупали както в ледниците, така и на морското дъно. В тях живеят организми, които могат да се заравят подобно на други видове, заравящи се в пясък, макар и там пясък да няма. Там кислородът е достатъчно, но пък тези частици действат абразивно и повреждат меките тела – т.е. там не може да се развиват миди, охлюви, а само ракообразни с твърди и здрави „брони“. Така, събирайки информация за геоложката основа, за замърсителите в седиментите, измервайки параметрите на водата – кислород, температура, активна реакция, соленост и проводимост. Солеността, например, е много променлива, тъй като лятото се топят много ледници в района, при което тя намалява, достигайки стойности сходни с тези на Черно море, което е полусолено море“, отбеляза той.

„Голяма част от видовете организми, които се намират в Антарктика, са ендемити – срещат се само на това място в света. Това е така, защото Южният океан от милиони години е отделен от останалата част от Световния океан с кръгово, циркумполярно течение, което е много по-студено от останалите води, и морските организми не могат да преодолеят тази „ледена“ бариера. Само тези, които преди около 25 милиона години, когато Антарктика е достигнала сегашното си място, а именно в най-южната част на южното полукълбо, са се адаптирали за живот в тези свръхстудени условия. Само те могат да живеят на това място. Именно това прави Антарктика интересна за учените, защото тези организми са напълно непознати, напълно неизследвани и техните взаимоотношения с околната среда са много добър биоиндикатор какви са глобалните промени, които човек причинява на нашата планета. Не само климатични промени, не само замърсяване, а всички промени в ландшафтите, в биоразнообразието на нашата планета. Антарктика е една ясна и точна природна лаборатория, която учените трябва да изследват, за да дадат своя дял в общото познание за това какво причинява човек на планетата и как щетите от неговото съществуване да бъдат минимализирани. Именно това е основната причина да изследваме Антарктика“, подчерта хидробиологът.

Репортерът на БТА Константин Карагьозов е единственият представител на медиите, който пътува с кораба "Св. св. Кирил и Методий" и в двете посоки, като придружава българската експедиция по време на целия престой на Антарктида. Всички медии могат да ползват със свободен достъп рубриката "България - Антарктида - корабният дневник на БТА".

Репортер и оператор - Константин Карагьозов

Монтаж - Емил Граничаров