Офицерски кандидат Андрей Петров от борда на НИК 421: Стъпването ни на остров Ливингстън допринася много за науката
Фактът, че сме стъпили здраво на остров Ливингстън, допринася много за науката, а е всеизвестно, че именно тя е движещата сила в живота на хората. Това отбеляза пред БТА офицерски кандидат II клас Андрей Петров, служещ като вахтен офицер по навигацията на борда на българския военен научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ по време на плаването му до Антарктида.
Извън мисията по оказване на логистична поддържка на българската антарктическа база на остров Ливингстън, офицерски кандидат Петров е командир на моторен катер „Г. С. Раковски“ с бордови номер 221 във военноморската база във Варна. Два пъти е номиниран и избиран за наградата „Старшина на годината“ в категория „Офицерски кандидати“ от списание „Клуб Океан“.
„Два пъти бях номиниран, два пъти бях награждаван. Първият път беше заради спасителната акция, която проведохме с моя екипаж по оказване на помощ на вертолет, катастрофирал във водата (бел. ред. - инцидентът с хеликоптер „Пантер“ на ВМС по време на учение в Черно море през 2017 г., при който командирът Георги Атанасов загина, а останалите двама членове на екипажа – к-н Павел Симеонов и к-н Анатоли Апостолов бяха спасени). Тогава ние бяхме първите на мястото на катастрофата и започнахме спасителните дейности. За втори път бях номиниран и избран за „Старшина на годината“ заради участие в извличането на заседналия в скалите край Камен бряг моторен кораб „Вера Су“ и заради продължителната ми дейност на море, тъй като през цялата календарна година (бел. ред - 2021 г.) аз и екипажът ми имахме общо 52 дни на море“, сподели той.
Идеята да приеме предизвикателството да плава до Антарктида се заражда още през 2004 г., когато офицерски кандидат Петров служи на хидрографния кораб на военноморските сили „Адмирал Бранимир Орманов“. „Тогава, през 2004 г., проф. Пимпирев и тогавашният външен министър Соломон Паси посетиха плавателния съд и се роди идеята, че трябва да предприемат някакви действия от страна на държавата, за да може нашите учени да бъдат подпомогнати логистично – с пренос на материали за нова, модерна научноизследователска база на о-в Ливингстън. По една или друга причина планът пропадна, но след като идеята се възроди преди година и половина, лично получих покана от началника на Висшето военноморско училище във Варна – адм. Боян Медникаров, и от зам.-началника по учебната част, к-н I ранг Калин Калинов да се присъединя към екипажа. Не успях да бъда назначен като титуляр, но в крайна сметка бях назначен временно като навигационен офицер“, разказа офицерски кандидат Петров.
„Всеизвестно е, че науката е движещата сила в човешкия живот. Четиринадесет години от кариерата ми преминаха на хидрографния кораб – правили сме хидрологични експедиции, навигационни промери и именно така, съвместно с Института по океанология към Българската академия на науките, навремето открихме нов вид медуза в Черно море, например. Имам нужния поглед върху подобни действия, за да мога твърдо да застана зад идеята, че държавата трябва да подпомага дейността на учените ни на о-в Ливингстън. Фактът, че сме стъпили здраво на о-в Ливингстън допринася много за науката“, убеден е офицерски кандидат Петров.
Репортерът на БТА Константин Карагьозов е единственият представител на медиите, който пътува с кораба „Св. св. Кирил и Методий" и в двете посоки, като придружава българската експедиция по време на целия престой на Антарктида. Всички медии могат да ползват със свободен достъп рубриката „България - Антарктида - корабният дневник на БТА".
Репортер и оператор – Константин Карагьозов
Монтаж – Теодора Хиндалова-Стоянова